За религиозната и философската концепции

За религиозната и философска концепция

„Розата на Света”, като религиозен и философски мироглед, е универсална по своя обхват система от идеи, основана на трудовете на Даниил Андреев (1906-1959). С какво, с какви съществени свои особености, ни привлича тя?

За начало нека отбележим отсъствието на каквато и да било заинтересованост от низш порядък в човека, който я е основал. Нито материални изгоди, нито възможности за публикуване, нито слава, нито признание, поне в тесни кръгове, той не е получил, а и не можел да получи, ако си спомним, че времето на неговата дейност  било през сталинските години.

За хора съвсем не запознати с обстоятелствата от  живота на Д.Андреев трябва да добавим, что авторът не е смятал за художественото творчество своята концепция и бил, като минимум, лично уверен в реалността на описваните от него явления и процеси, нещо повече – твърдял, че те са “по-реални от нас”, предотвратявайки опитите за алегорично разбиране на образите даже на неговите поетични текстове, които предават метаисторически и трансфизически опит, а да не говорим за неговия трактат  “„Розата на Света””.

Ще изброим, без да се впускаме в подробности и доказателства, най-важните предимства на „Розата на Света” съпоставени с предишните религии:

1. Многократното и безусловно превъзходство на нравствения идеал по степента на съответствие с най-висшите изисквания, които човешката воля за добро и теоретичната философия могат да предявяват към религиозната система. Отрича се каквото и да било оправдаване на злото, на безжалостните мирови закони, пораждащи страдание, на тяхното създаване или “спускане” от Бога. Злото не е необходим диалектически елемент “допълващ” доброто в мирозданието. Злото не е нещо подобно на визуална тъмнина в нейното отношение към визуалната светлина. Никакво нравствено оправдание не може да има и принципа “око за око” под формата на възмездие, осъществявано по закона на кармата, който е известен от източните религии. Макар действието на закона за въздаянието в нашия свят да се признава, но наличието в този закон на елемент на възмездие, зло за зло, произхожда от противобожеските сили.

Нравствените принципи “Бог е светлина, и няма в Него никаква тъмнина”, “Бог е любов”, са били провъзгласени още в една от книгите на Новия Завет. Но Старият Завет и догматиката на конфесиите на историческото християнство дълбоко им противоречат по същността си, а създаването на видимост на съответствието им се отдава само за сметка на волунтаристското преименуване в “добро” на неща, които в действителност удовлетворяват всички критерии на “злото”.

Убедително се решава в рамките на „Розата на Света” проблема за теодицеята, тоест въпроса за снемането от Бога на отговорността за наличието и възникването на злото в света. При това се отрича т. нар. “всемогъщество”, всевластие на Бога – защото Бог, по силата на своята благост, твори други духовни субекти – монади – не като същества преднамерено ограничени и поставени в зависимост от Неговата бъдеща воля. Духовните монади изначално се творят от Него със същите потенциално достижими за тях качества и способности, каквито притежава самият Той. Бог-Първотворецът не държи света в подчинение и не се стреми да обезпечи методи за контрол над духовната субстанция на монадите или над тяхното творчество в битието. Замисълът на Божеството по отношение на мирозданието се осъществява чрез благата природа на творимите монади, а не чрез обезпечаване на контрол над тях. За съжаление, независимо от благостта на творението, в древността все пак е станало еднократно отпадане на значителна част от монадите на пътя на злото, отстъпление, от тяхна страна, от принципа на всеобщата любов. Като следствие, устройството и законите на много светове се оказали помрачени от тяхната дейност, насочена към собственото си изключително самоутвърждение за сметка на всички други – именно от този принцип, противоположен на любовта, се раждат злите дела.

Още един важен аспект на етичното превъзходство в това, че „Розата на Света” не е съвместима със свойствената й авраамическа религиозност на идеята за подчинението, покорността на волята на Бога. Бог не търси ничия покорност и не управлява индивидуалните съдби. Налага се да признаем, че за вярващите, търсещи в религията чувство на тотална опека от страна на висшите сили, такова положение на нещата се оказва не напълно комфортно, ако се сравни с “предаването на себе си на волята Божия”. Трябва да се стремим не към сляпо послушание на висшите сили, а към идеала за доброто; а това автоматически означава доброволно, от нищо не принуждаемо съ-насочване на личната воля на човека на волята на Бога и на всички съ-творящии с Бога Провиденциални сили.

„Розата на Света” разделя това етически възвишено, ако се сравнява с историческото християнство, отношение към животинското царство, което е свойствено на индуизма и будизма. Но метафизическото тълкуване на животинското царство е съвсем друго. Животните не са някаква, възникнала по естествен начин или създадена, низша форма на въплъщение, в която може да попадне в своето бъдещо въплъщение и човека, утежнил себе си с недобри постъпи. Понятно е също така и това, че благият Бог, в Когото „няма тъмнина”, не може да твори законите за борбата за съществуване и взаимоизяждането, не може да създава паразити. Несъвместимо с никаква етика е само по себе си дори умишленото създаване на форми за въплъщение толкова значително ограничени, от биологичните закони, във възможностите на своето умствено развитие. „Розата на Света” дава напълно убедително обяснение на трагедията на животинското царство, което – и това е важно – не противоречи на научните данни.

Етическата чистота на „Розата на Света” се постига за сметка на признаването на дуализма в мирозданието, тоест на факта на противоборство на двата световни стана, въплъщаващи принципите на доброто и злото. Но този дуализъм е относителен, той е вкоренен не в непреодолимо метафизическо разделение, а във вътрешните качества на съзнанието, на индивидуалното и изменчивото. По отношение на злото я няма безжалостността, свойствена на множество древни дуалистични схеми. Победата на доброто предлага на носителите на злото не унищожение или вечни мъчения, а само ограничаване в свободата да творят зло и тяхното понататъшно вътрешно изменение, духовно и душевно изцеление, възстановяване на етичната структура на съзнанието – колкото и време и усилия, от страна на светлите сили, да изисква това.

2. Друго най-важно предимство пред предишните религии – отсъствието на някакви сериозни проблеми по отношение на съвременните научни данни за устройството на окръжаващия ни свят.

Първо, „Розата на Света” никак не се държи за геоцентризма и не установява никакво особено подчертано отношение на Бога към нашата планета, само един от неизброимо множество светове в множеството слоеве на материалността, съставляващи Голямата Вселена.

Второ, признава се факта на продължителната еволюция на формите на живот на земята и произхода на човека от животинското царство.

Трето, на универсално философско ниво се подлагат на критика опитите на догматическите учения да се обявяват своите представи и Писания за “абсолютна истина”. Подобно на това, как науката от век на век се приближава до истината, трябва да има и движение на религиозните възгледи. Както от науката на древността не може да се изисква висока степен на достоверност, така не може да се изисква тя и от представите, създадени от религиите на предишните епохи. Даже ако всички древни автори на свeщени текстове имаха не предизвикващ никакви съмнения достъп до общия за всички “източник на истина” (което в действителност не е било така), техните представи пак биха били, от наша гледна точка, силно изкривени – дори само поради това, че биха били формулирани с термините на крайно несъвършения набор от първични понятия (понятиен базис), свойствен на съзнанието на онази епоха.

Приемането на мисълта за относителността на всички човешки представи и истини означава не равноценност на всички гледни точки, а това, че едни от тях, в отделни свои аспекти, или даже по цялата си съвкупност от аспекти, се приближават до абсолютната истина за предмета на познанието по-добре, отколкото други.

3. „Розата на Света” установява разумен баланс между спиритуализма и признанието на божествената оправданост на материята. Тя не признава крайностите на манихейското, гностическо, будистко или монашески-аскетично (в христианството) светоотрицание. Заедно с това, тя вижда угнетеността на мировата природа, действието в нея на тъмното начало и предупреждава за опасностите от разложение на душта от плътските стремежи. Законите на материалността на нашия свят трябва да бъдат преобразени, в това число и с усилията на всеки от нас – в този живот или след него. Идеята за “бягство от света”, независимо от духовните основания на този порив, не е нравствено  оправдана и крие опасността от егоизма на личното спасение.

4. „Розата на Света” подробно и предметно объяснява хода на човешката история. Почти никоя друга религиозна система,  особено от числото на древните, тази задача не само не решава, но и не осъзнава и не поставя. Предметността на объясненията е в това, че те се дават не на нивото на решително безсъдържателни и недоказуеми твърдения, подобно на твърдението, че историята се движи от Божията воля (абсолютно неприемлемливи, при това, от морална гледна точка). Метаисторическите обяснения непротиворечиво обвързват ставащото в други слоеве на планетарния космос с наблюдаваните в нашия свят политически, културни и други мащабни процеси. Доколкото висшите сили, определящи хода на метаисторията, са поляризирани в дуалистичното противоборство на Провиденциалния и демоническия станове, става понятно защо великите злодеяния в историята не са получавали никога божествена санкция, не са били “спускани” свише, а са били вдъхновявани само от злата воля на богоотстъпническите сили.

5. В „Розата на Света” се придава изключително значение на творчеството и развитието на творческите способности на личността. Всички живи същества са потенциални творци, демиурзи на мирозданието. На древните религии практически не било познато даже самото понятие “творчество”, както го разбираме ние днес. Авраамическите религии са склонни да смятат Бога за монополен Творец на битието и са склонни да разглеждат като “покушение” над властта на Бога дори самата мисъл за нечие участие в този процес – освен в ролята на “служебни духове”. Подобен “божествен тоталитаризъм” е пределно чужд на „Розата на Света”. В осъзнаването на значението на творчеството до Даниил Андреев се е доближавал Николай Бердяев.

6. „Розата на Света” дава напълно непротиворечиво, съгласуващо се с научните религиоведчески факти, обяснение на произхода и процеса на формиране на мировите религии. Всички религиозни практики на “дясната ръка” получават оправдание, доколкото водят основната част от своите последователи към благо. Това не изключва признаването на наличието на тъмни периоди в историята на много исторически религии, на опасността от попадане под влиянието на тъмните сили, и не пречи на критикката на едни или други концептуални положения – преди всичко поради несъответствието им на изискванията на нравствения идеал.

7. „Розата на Света” дава ново и напълно убедително обяснение на всичко, което е свързано с пришествието на Иисус Христос. Снема се от нравствено и логически немислимия, макар и станал за мнозина вярващи привичен проблем, абсурда за “изкуплението с кръв”, принасянето на Месията в жертва подобно на жестоката практика на старозаветните жертви. Христос е идвал не заради това, а заради онова, заради което са Го и очаквали – за да започне на Земята епохата на Царството Божие, наистина, не в тази националистическа представа, която е преобладавала в юдаизма, а в смисъл преобразяване на устройството на човешкото общество, а след това – и на самата природа на човека. В това е същността на очакваното Избавление (Изкупление), което е трябвало да донесе Месията, Сина на Бога. На На цялостното осъществяване на това попречило съпротивяването на демоничните сили. Историческото христианство носи печата на недовършеността на делото Христово на земята. Иисусовото учение за доброто и любовта изначално, в представите даже на първите ученици, се оказало смесено с принципите на Стария Завет, рисуващ Бога като съдия, радетел, отмъстител, източник не само на доброто, но и на злото (Ис 45:7).

За разлика от подхода на Лев Толстой, също подложил на сериозна – и в голяма степен обоснована, критика догматиката на историческото християнство, „Розата на Света” не отрича чудесата, свързани с живота на Иисус. Сам Той, бидейки този, чрез когото се изразява в нашия земен свят Мировия Логос, не губи божественост и не се превръща само в човек-проповедник.

Освен религиите с древен произход съществуват немалко нови псевдорелигиозни учения, разнообразие от т. нар. “езотерична” литература и т.н. Независимо от тяхното разнообразие, обаче, спектърът на изразяваните от тях принципиални философски идеи е достатъчно тесен. Във всеки случай сред тях няма нищо приличащо на създадената от Д.Андреев концепция. Достатъчно е да анализираме тяхното съдържание по приведените по-горе пунктове, за да се убедим в това, че степента на състоятелност на мнозинството от тях едва ли ще се окаже по-висока, отколкото е тя при древните религии. Много характерна е теософията (включително т.нар. “Жива Етика” на Елена Рьорих) като пример за доктрина едновременно антинаучна (достатъчно е да си спомним тяхната теория за произхода на човека на земята), неприемлива за религиоведа (поради произволните фантазии, от които на първо място е противоречащото на всичко и всеки твърдение за произхода на мировите религии от по-древната “езотерична доктрина”), неприемлива етически (злото и страданията се смятат за диалектически момент в мирозданието), а и направо вулгарно-материалистична (процесите в човешката история се поставят в зависимост от космическите излъчвания, пулсации, цикли и други механически-безсъзнателни явления и “неоспоримите закони”, които ги пораждат).

Можем ли да ли наречем „Розата на Света” християнство? По собствена вътрешна логика тя изразява небесен християнски трансмит и съответства на христианството, каквото то е трябвало да стане, издигайки се на ново ниво на етично съвършенство и на нова висота на разбиране на устройството на мировото битие. Но „Розата на Света”, предвид значителните концептуални различия, не може да се нарече библейско християнство или да се представя като развитие на християнската историческа традиция. По самия свой дух, свободен и творчески, тя не може да бъде причислена към религиите с авраамически корен. От друга страна, в религиознанието към християнството е прието да се отнасят достатъчно широк кръг явления, включително, например, гностицизма, по време и по епоха близък до ортодоксията, но по много философски признаци отстоящ от нея забележимо по-далеч, отколкото – „Розата на Света”. Ако се позиционираме в съществуващия терминологичен контекст, и отчитаме собственното й съдържание, „Розата на Света” би могла да се определи като мета-християнство.

В идеална перспектива „Розата на Света”, следвайки нейната вътрешна логика, изложена от Даниил Андреев, трябва да се оформи в несъществувала преди църква-братство, в мирова религия. Не съвсем в “религия” в традиционното разбиране на тази дума, а в свръх-религия – в ново явление със световна значимост, за точното определение на което все още липсва необходимата дума. Очевидно, до момента ние не наблюдаваме нищо от това, все още не се виждат дори предпоставки за него. Засега ние можем да се занимаваме само с религиозно-философски и метаисторически изследвания. Защо това е така, в какво са причините за трагедията на нашия исторически период, се обяснява в статиите по метаистория. Във всеки случай Даниил Андреев, рисувайки възможните перспективи за осъществяването на „Розата на Света” в Русия, започвайки от 60-те години на XX век, дава едновременно описание и на плановете на инферналните сили. Тези планове предвиждали съвсем друго, а именно – движение към хегемониия на демона на великодържавието на Съединените Американски Щати и на изработваната от него космополитическа идеология, призвана да обедини света на бездуховна основа и да изключи каквато и да било перспектива за религиозно възраждане.

Вж. също Предисловие към «Розата на Света»

 

 Прочетено: 1552 пъти