Трудовете на Даниил Андреев

 

Идейно-философска основа

на трудовете на Даниил Андреев

 

Основни произведения

 Розата на Света  1950-1958

 Фундаментален трактат, главен труд на Даниил Андреев, работата над  който продължила от 1950 до есента на 1958 г.  На завършването на «Розата на Света» авторът посветил последните две години от живота си след освобождаването му от затвора през 1957 година.

Книгата е основана на духовно-мистичния опит на автора, излага възприетата от него много сложна картина на трансфизическото устройство на мирозданието и метаисторическия процес, обхващащ физическия свят на нашата планета в единство с множество други слоеве на планетарния космос. Крайъгълни въпроси на онтологията, етиката, религиозното светоразбиране и религиозната практика, историософията (разширена до пределите на метафилософията на историята), темата за предназначението на Русия в света, духовен анализ на велики произведения на руската литература и съдбите на техните творци – всичко това, както и много друго, влиза неотменимо в състава и тъканта на книгата.

 Виж. също:

Именной справочник: сведения о людях, упоминаемых в книге.

Руските богове 1931-1958

Поeтически ансамбъл, представляващ опит да се предаде, чрез средствата на стихотворната форма, това, което впоследствие по-подробно и логически пълно ще бъде изложено в „Розата на Света». Замисълът на «Руските богове» предшествал главната книга на автора, която първоначално била замислена като една от главите на ансамбъла – «метаисторически очерк». Стихотворните произведения, влизащи в състава на «Руските богове», допълват съдържанието на „Розата на Света» не само с друг род въздействие через поетически-образно читателско възприятие, но и с ред подробности и сведения, представляващи съществен интерес за по-добро разбиране на цялата концепция.

Желязна мистерия  1950-1956

Драматична поема, съчетаваща предположения, основани на метаисторическото знание, с елементи на художествен “допуск” (които, впрочем, не са прекомерно големи). Поемата е завършена през 1956 година и в нея се разглежда една от възможностите на хода на метаисторията, свързана с опасността от трета световна война, представяна от автора до 1957 година като по-вероятна сред другите възможности. В средата на 1957 година стават изключително важни метаисторически събития, за които е вече разказано на страниците на „Розата на Света»; именно те правят варианта на “Желязна мистерия” невъзможен. Накратко казано, същността на тези събития е пренос на върховната санкция на демоничните сили от руската общност, от нейната идеология на световния комунизъм, към американския демон на великодържавието, тогава вече изработващ космополитическата идеология c аналогичен стремеж към всемирна хегемония по-подхождаща с оглед целта за обединяването на света на основата на бездуховността.

Стихотворни произведения

Утринна оратория  1951

Тази поема първоначално е замислена като встъпление към «Руските богове».

Древна памет  1928-1937

Стихотворен цикъл, основан на впечатления от образите, издигащи се в съзнанието на автора от неговата отворила се дълбинна памет, и рисува на читателя ред епизоди от предсъществуването, в това число за онези минали животи в в Индия, на които е отделено място и на страниците на „Розата на Света»

Гласове на вековете ок. 1933–1935

Стихотворен цикъл с интересни образи от духовно-мистичния опит на отделни хора, живели в отдавна отминали столетия.

Възходът на душата  1935-1950

Стихотворен цикъл за детството с автобиографични елементи.

Материали към поемата «Дуггур»  1926-1951

Замислена от Д. Андреев поема, с несъмнени черти на автобиографична достоверност, която трябвало да разкаже за потопяването на душата във властта на силите на тъмния и лепкав демонически свят, наричан Дуггур, и за нейното спасяване от силите на Светлината.

Афродита Всенародна  1950-1955

Стихотворен цикъл на тема Афродита Всенародна, известна също така под името Лилит, една от великите стихиали, ваятелката на физическата природа на човечеството. Двойствена, изкривена от древното си падение, същността на тази стихиал се разяснява подробно на страниците на „Розата на Света»

Янтари януари 1942

Стихотворен цикъл посветен на Мария Павловна Гонте (1904?-1995).

Устието на живота  1933,1950

Стихотворен цикъл

Зелена поема  1932-1950

Стихотворен цикъл

Лесна кръв  1936,1950

Поема

Кръстът на поета 1935 -1940

Незавършен стихотворен цикъл. Стихотворения за Грибоедов, Гумильов, Хлебников, М.Волошин. Съдейки по черновите записки, в замисления, но незавършен цикъл трябвало също така да влязат, по замисъла на Д. Андреев, стихотворения за Рилеев, Пушкин, Лермонтов, Гогол, Достоевски, Гаршин, Л.Н.Толстой, Л.Андреев, Блок, Есенин, Маяковски, Цветаева.

Седем стихотворения  1933-1950

Незавършен лирически цикъл.

Стихотворения от различни години  1928 – 1958

Лунни камъни  1923 – 1936

Стихотворен цикъл, посветен на Галина Сергеевна Русакова, съученичка и продължителната несподелена юношеска любов на Д. Л. Андреев.

Немереча   1937 ,1950

Поема за пътешествието на автора по брянските гори. Немереча е непроходим горски гъсталак, чиято природа е свързана със  стихиалите с демоничен характер.

Подножие 1933 – 1940

Стихотворен цикъл.

Незавършени произведения

Песен за Монсалват 1934 – 1938

Незавършена поема в средневековен рыцарски стил. Независимо от датата на нейното написване, в нея вече отдавна отчетливо са изказани някои вани религиозно-философски идеи на Андреев, в частности разбиране на символиката на Разпятието и Евхаристията в смисъл на всеприсъствието на Логоса на Вселената в материалното мироздание, изкривен от демоническата сила, и евангелското “Раждане от Духа” като напълно реалното и пълно преобразяване на физическата природа на човека.

Кралица Кримхилда  1942

Незавършена поема, чийто сюжет се доближава до немския средневековен епос «Песен за нибелунгите». Но Даниил Андреев дава необичайна трактовка на образа на Кримхилда, при автора това е преди всичко образа вярна и любяща жена.

Драматически откъс  1950?

Фрагмент от затворнически ръкописи. В разговора на двамата персонажи се набива в очи типологично сходство с появяването на Мефистофел пред Фауст в поемата на Гьоте. Но тук демоничното е лишено от елемента на палячовщината и в никакъв случай не действа в рамките на даваното от Бога съизволение.

Други

Новият Плутарх      1950-1953

Хумористични биографии на въображаеми знаменити личности. Идеята за книгата принадлежала на един от съкилийниците на Даниил Андреев, Л.Л.Раков, а автори на отделните “биографии” в книгата станали: Д.Алшиц, Д.Л.Андреев, В.В.Парин, Л.Л.Раков. Единственият в книгата текст на Д.Алшиц “Хрипунов О. Д. – деятел на опричнината” погрешно се приписвал на Д.Андреев, макар че там са достатъчно ясно забележими нехарактерни за него моменти.

От затворническия дневник  1954

Изгубените в необработените тетрадки записки от дневника на Д.Андреев се отнасят към трагичния кризисен период на неговото затворничество. Публикуваните записки разкриват и тези мъчителни съмнения, и духовния смут на поета, с които са били придружавани неговите “часове на религиозни срещи” през октомври-ноември 1953 г. Фрагмент от записаното в дневника от 7 февруари влиза, с незначителна редакция, в текста на «Розата на Света».

Някои бележки по стиховедение

Неголямо произведение посветено на теорията на стихосложението. Авторът изследва такъв поетический прийом като спондеиката, говори за необходимостта от поетическа реформа и въвежда понятието «просветващ реализъм». С този термин той определял, в частност, жанра на «Руските богове».

Нови метро-строфи

Списък на предлаганите от Д.Андреев нови форми на стихосложение с откъси от ранните варианти на собствените му стихотворения под формата на примери.

Вж. също: Библиотечна страница на Д.Л.Андреев

Прочетено: 2406 пъти