Въпроси/Отговори

14. Въпрос за отношението към масонството.

Мнозина казват, че Даниил Андреев е бил масон и неговата книга “Розата на Света”е масонско ръководство по построяването на Новия Световен Ред. И вашия Фонд се финансира от масони, за популяризация на техните идеи. [нецензурното е премахнато – ред.]


Отговор

Историята на руското масонство е достатъчно добре изследвана, както и биографията на Даниил Андреев. Обвиненията в масонство в дадения случай са измислица и не се потвърждават от съществуващите исторически материали. Може да изкажем догадката, че подобни обвинения се явяват, може би, следствие от грешка, произхождаща от невнимателна работа с историческите свидетелства. Така, в книгата на известния изследовател на руското масонство А.И.Серков “История на руското масонство след Втората световна война”, се споменава за Вадим Леонидович Андреев, брат на Даниил Андреев, който, според свидетелството на автора на книгата, е станал участник в ложата на “Северна Звезда” през 1932 година в Париж.

Но Даниил Леонидович Андреев не е живял в емиграция, тъй като от раждането си е възпитаван в семейството на роднините на своята майка (Доброви), докато Вадим Леонидович е възпитаван и расъл в семейството на баща им, известния руски писател Леонид Андреев, който от 1918 година бил в емиграция.

От личните свидетелства на Ала Александровна Андреева (жената на Даниил Андреев) е известно също така, че след смъртта на Даниил Андреев неговият брат Вадим (вече запознат със съдържанието на книгата „Розата на Света”), в отговор на желанието на Ала Александровна да издадат “Розата на Света” зад граница ( тъй като тя имала много сериозни опасения за съдбата на този ръкопис), казал следното: “Докато съм жив, няма да допусна това” (публикуването на “Розата на Света” – Ред.). Излиза, че тази книга не е била толкова нужна на представителите на руското масонство. И това съвсем не е чудно. Та нали метаисторическата концепция, изложена в “Розата на Света” говори за това, че световната история я движат не “тайните общества”, а значително по-мощни сили неизвестни на тези носители на “тайни”. В светлината на метаисторическата концепция на “Розата на Света” всички тези “тайни общества” (за съществуването на които, при все това, е известно на мнозина) ще се окажат по-скоро някакви безсъзнателни марионетки на историта, а не нейни “тайни” творци. А слуховете за някакви мирови тайни заговори, запазващи своите тайни едва ли не хилядолетия, са силно преувеличени.

И така, съществуат ли, или не, някакви “масонски заговори”? Тях ги няма в смисъл, че плановете за истински заговор против човечеството съзряват в Дигм – средоточието на планетарния демонически замисъл. Силите на Дигм инволтират водачите на античовечеството на игвите (а също и уицраора – носителят на демоничното планетарно позволение), именно те трансформират тези духовно-демонически сили за въздействие върху човечеството на Енроф. Водачите на античовечеството са способни да осъществяват подсъзнателни въздействия над избран от тях кръг хора, с цел насочване на тяхната дейност в нужното за демоничния план направление. Също така, изпълнявайки плана на Дигм, демоничните сили на Гашшарва могат да оказват продължителни по време въздействия върху религиозните и държавните егрегори, инволтиращи впоследствие човечеството.

Хората в Енроф, оказали се жертви на тези трансфизически, подсъзнателни въздействия, могат да осъществяват действия не подозирайки, че тези действия могат да имат някакви други последствия, отколкото тези, които те самите планират да постигнат. Затова планирайки едно, тези хора (членовете на “тайните” общества) много често се сблъскват с това, че се получава пълна противоположност на онова, което са планирали на своите “тайни” заседания, тъй като не са отчитали много други, неконтролируеми от тях, но контролируеми от трасфизическите вдъхновители на техните действия, събития и явления.

А и самите тези хора – членове на многобройните “тайни” съобщества и елитарни политически клубове, изхождат в своите мотиви не от желанието да погубят света и хората (което в действителност е целта на демоничния план), а от други желания, най-различни и противоречиви. Но резултата от техните усилия, волно или неволно, е такъв, че не носи на хората нищо добро.

Сред членовете на тези “тайни” съобщества има много известни хора от най-различни страни, които обясняват своето участие в подобни съобщества като насочено изключително към благото на самото човечество, което, обаче, това човечество просто все още не е в състояние да оцени и разбере. Тези заблуждения са напълно искрени, тъй като много от плановете на тези съобщества са напълно понятни и, привидно, не могат да донесат нищо лошо, и тези хора винаги настояват именно на това. Но тези планове се явяват такива само отделени от останалите събития и от други планове, извършвани вече от други хора и не контролирани от първите. Наслагвани едно над друго тези събития и планове водят до следствия, които изобщо не са били планирани от никакви хора, но много добре са били планирани от инспираторите на тяхната дейност – инферналния свят.

Именно така се прокарва това, което Д. Андреев нарича “плановете на Урпарп”, в тази им част, която засяга човечеството – прокарва се не от съзнателни участници, осведомени за тези планове и реализиращи ги, а, както винаги, посредством подсъзнателни инспирации, което осигурява видимостта на реалния план в течение на значителни исторически срокове обхващащи не едно поколение хора и погрешното мнение за неговата конспирация сред тесен кръг хора. Залогът за конспирацията не е „тайната”, която просто не е възможно да се скрие от хилядолетията, а това, че хората се оказват просто „човекооръдия” мислещи едно, а вършещи съвсем друго.

И именно затова пред съвременното човечество стои заплахата от реализацията на планетарните демонични планове в нашия слой – отначало построяването на общомирова държавност на лишена от етика либерално-космополитическа идеологическа основа, а след това вече и трансформация на тази държавност в общомирова тирания. Именно за такъв род опасност “Розата на Света” предупреждава човечеството. И не просто предупреждава, а предлага свои решения, за да не се допусне подобно развитие на събитията.

Сега за онази част на въпроса, която се отнася до нашия Фонд. Нашият Фонд се финансира не от някакви масони, а засега от един човек, предприемач от руския град Твер. Неговата фамилия засега ще се въздържа да назова публично, макар че не го пазим в тайна. Уверен, съм че Фондът в скоро време ще получи подкрепата и на други предприемачи, тъй като откритата, доброжелателна, научно непротиворечива просветителска дейност “в името на одухотворяването на човека, на цялото човечество и на природата” (Розата на Света, кн.1, гл.1), за благото на всички.

 

 Прочетено: 726 пъти