4. Защо смъртта на Христос не е била условие за Неговата победа над ада?

Здравейте! Благодаря ви за този сайт. При вас прочетох книгата “Розата на Света” и в нея намерих отговори на въпросите, които си задавах. Но при прочитането на книгата възникват въпроси от вече друг характер. Например, Даниил Андреев пише за незавършената мисия на Иисус Христос – Той не е трябвало да загине. Но нали едва след физическата си смърт Той е могъл да проникне в ада. Извинете, ако въпросът ми е глупав, но си го задавам.


Отговор

Самата физическа смърт никога не се е явявала условие за „слизане в ада” (нещо, което, между другото, е добре известно и от православното предание). Ако говорим за проникване в световете на възмездието, то това изобщо не е трудно за Провиденциалните сили (например за душите на хората издигнали се след смъртта си в небесните страни на метакултурите на човечеството). Даниил Андреев нееднократно описва тяхното слизане там, за да помагат на страдащите. Това е било возможно и по онова отдавнашно време. Но тогава оттам все още не е можело да бъде освободен никой и не е имало възможност радикално да се изменият самите закони за следсмъртното въздаяние, представляващи поле на противоборство между Провиденциалните и демоничните сили. Смисълът на слизането на Христос е именно в това, че са били изменени законите и в тези метакултури, където страданията на грешниците са били безизходни и адът е изглеждал действително „вечен”, се е появила възможност за освобождаване след известен срок, необходим за развързване на кармичните връзки, привързващи грешниците към световете на възмездието.

И, още, на какво основание да смятаме, че праведникът Иисус Христос след смъртта е “отишъл в ада”? Така може да се мисли само, ако се изпращат в ада всички хора наред – и праведници, и грешници, позовавайки се на някакъв “първороден грях” на Адам и Ева и измислената “вражда с Бога”, който е “проклел земята” (Бит 3:17; Бит 5:29). Действително, така е прието да се смята в ортодоксалното богословие. Наистина тези, които вярват в това, могат вежливо да помолят за обяснение откъде тогава се е взел пророк Мойсей в сцената на евангелското Преображение на Иисус на планината Тавор (Мт 17:3). Мислимо ли е Мойсей да е бил изведен от ада, “явявайки се в слава” (Лк 9:31), а после отново изпратен там? И какво тогава може да се каже, в нравствен план, за тази сила, която би могла да освободи всички от ада, но, въпреки това, ги държи там.

Ако се изхожда от съдържанието на “Розата на Света”, то възходящият път никога не е бил затворен за добрите хора (демоните не са имали такова могъщество – да го затворят за всички), и следвайки този път богочовекът Иисус никак не би могъл да попадне в ада.

Преобразяването на световете на възмездието не би ни накарало дълго да го чакаме, ако демоничните сили, действайки чрез хората като свои оръдия, не биха възпрепятствали Иисус Христос да направи на Земята в пълнота всичко, заради което всъщност са очаквали Месията (та нали Д.Андреев, говорейки за мисията на Иисус и нейната недовършеност, всъщност не казва нищо ново), тоест на земята би слязло Царството Небесно (за което Иисус е казвал, че то се е “приближило” и за което в молитвата „Отче Наш” се казва: “да дойде Царството Твое”). Иисус, завършвайки в пълнота делото си на земята, привеждайки човечеството към състоянието на всемирна църква-братство, би се възнесъл отвъд пределите на физическия слой, показвайки зримо на хората пътя на победата над смъртта. Той би слязъл в преизподнята и би извършил в трансфизическата реалност всичко онова, което Той е извършил в промеждутъка между разпятието и възкресението и даже повече.

 

 Прочетено: 711 пъти