Въпроси/Отговори

 

3. „Розата на Света” и Царството Божие. Неразбирането на въпроса от Александър Мен.

Проповедникът о. Александър Мен пише, че епохата на „Розата на Света”, описана от Д.Андреев, е времето на второто пришествие на Христос. Така ли е?


Отговор

Действително, о. Александър Мен споменава Даниил Андреев в своята книга “Откровение на Йоан Богослов. Коментар към Апокалипсиса.” Коментирайки гл.20 на Апокалипсиса, на о. Александър се задава въпроса откъде ще се вземе зло в хората след второто пришествие на Христос и след 1000-годишното пленяване на змията-дракон. Той пише:

Цитат: “Минават 1000 години и отново се вдигат тъмните сили. Даниил Андреев, известен руски писател, поет и окултист, е представял това така, че на земята ще цари добро и благо, че на някои хора това ще им омръзне, ще им доскучае доброт, и те ще започнат да избират злото, и ще започне такава своеобразна реакция…” (А. Мен ” Откровение на Йоан Богослов. Коментар към Апокалипсиса.”)

Времената на историческата епоха на „Розата на Света” (Златния Век на човечеството) никак не могат да бъдат интерпретирани като пост-исторически времена на “1000- годишното царство на праведните”, следващи след второто пришествие на Христос. С „Розата на Света” в света не идва спасение, идва просто религиозно-етически ред в света, даващ на човечеството шанс за бъдещо спасение. Това време е призвано духовно да укрепи човечеството в предверието на времената на антихриста, което изобщо не отменя нито времето на антихриста, нито провъзгласява времената на богочовечеството.

За появята на „Розата на Света” сред човечеството, като несъществувала преди църква-братство, Д. Андреев говори крайно нееднозначно, имайки предвид различната възможна пълнота на нейното историческо въплъщение. „Розата на Света” може да води човечеството при определени условия, но может да се появи и да не получи общомирово признание или дори изобщо да бъде малкозначеща и гонена организация.

За хилядолетното царство на праведните Д.Андреев споменава без да го отъждествява с времето на „Розата на Света”:

Цитат: Вторият еон, за който пророчествата свидетелстват като за хилядолетно царство на праведните, ще встъпи в своите права. Неговата цел е спасение без изключение на всички, които са се сринали, които са изостанали, които са паднали в дълбините на световете на Възмездието и преобразяване на целия Шаданакар. („Розата на Света” Кн. XII Гл.5)

И така, съгласно „Розата на Света”, хилядолетното царство на праведните, времето на богочовечеството, е времето на втория еон, започващ след второто пришествие на Христос и слизането с него в Енроф на обитателите на всички синклити (това, което в Откровението се нарича “оживели и царствали с Христос”). Целта на втория еон:

Цитат: “…– спасение без изключение на всички, които са се сринали, които са изостанали, които са паднали в дълбините на световете на Възмездието и преобразяване на целия Шаданакар.

Защото силите на Гагтунгр, изгонени от Енроф, ще държат все още във властта си някои други светове и затова в чистилищата и страдалищата ще останат още множество извършили съдбоносна грешка в последните исторически епохи. И ще възникне задача – завършване на преобразуването на тъмните светове, започнато от Христос още в трите велики дни между Голгота и Възнесение;  преобразуване на безизходните страдалища във временни чистилища, а на чистилищата – в светове за духовно лекуване и издигане на всички страдалци от тези слоеве в световете на Просветлението.

На земята Богочовечеството, не знаейки повече разединеност нито с Христос, нито със Звента-Свентана, а възглавявано и направлявано от тях, ще пристъпи към преобразуване и одухотворяване на това, което е останало от неговите предшественици в Енроф: осакатената природа, градовете и цивилизациите”. („Розата на Света” Кн.XII. Гл.5)

Второто пришествие на Христос и победата над злото в Енроф (в нашия слой, на земята) все още не е окончателната победа над злото в Шаданакар (както в съвкупност всички светове на планетарния космос), затова е необходим втория еон, затова и все още предстои битката със самия планетарен демон, който в течение на целия втори еон (“1000 години”) се оказва изолиран, затворен (“скован”) в Шог.

Вторият еон, хилядолетното царство, ще завърши заедно с победата над планетарното зло – със събитието, което в христианската критика на Апокалипсиса се нарича “втори Армагедон”. Макар че при Д. Андреев се говори не просто за победата над планетарното зло, а за две възможности:

Цитат: Ако планетарният демон, напуснат от съратниците си, упорства в злото, оставайки един на един с първоизточника на Светлината сред преобразената брамфатура, никакви сили на Луцифер няма да са в състояние да му помогнат за продължаване на борбата със силите на Провидението.

Тогава той, победен, ще напусне брамфатурата съвсем, търсейки нови пристанища и нови пътища към своята тиранична мечта в други краища на Вселената.

        Ако Гагтунгр, оставайки сам в преобразения, ликуващ Шаданакар, каже накрая на Христос и на Бог “Да!” – Шаданакар ще встъпи в третия еон. Той ще изчезне от космическия Енроф, както е изчезнала някога планетата Дайя, за да може във висшите, непредставими форми на битието, да решава задачата на третия еон: изкуплението на Гагтунгр. Именно за настъпването на третия еон се кълне великият Ангел на Апокалипсиса говорейки, че време вече няма да има.” („Розата на Света” Кн.XII.Гл5)

Главното тук изобщо не е буквалното съвпадане на събитията от Откровението и „Розата на Света”, а премахването на това погрешно отъждествяване, от много критици на Д.Андреев, на времената на богочовечеството и „Розата на Света”.

Времето на „Розата на Света” е възраждане на духовността в човечеството преди пришествито на антихриста, призвано да намали количеството на неговите жертви. Богочовечеството, 1000-годишното царство на праведните – това е вемето на втория еон, вече след пришествието на Христос.

Макар че в Апокалипсиса се говори за пълно поражение на сатана и за неговото окончателно и навечно низвергване, “во веки веков” в “огненото сярно езеро”. Но трябва ли да търсим дословни сходства и изрази в описанията на метаисторически събития от огромен мащаб от представители на толкова различни исторически епохи, с толкова различаващи се представи за планетарния и вселенски космос?

И все пак, как да не си спомним за “огненото сярно езеро” на Йоан Богослов, като четем следните редове от „Розата на Света”:

Цитат: Безмерно страшен е неговият външен вид, какъвто са го виждали духовните очи на много хора, които са прониквали в тъмните висоти на Дигм ― света на неговото обитание. Като че ли възправен над бушуващ лилав океан, с черни криле, разтворени от хоризонт до хоризонт, той вдига своето тъмносиво лице до зенита, където пламтят инфралилави зарева, разклащат се и гаснат протуберанси…” („Розата на Света” Кн IV. Гл.1)

Така че разбирането на Откровението на Йоан Богослов през призмата на концепцията, в дадения случай, е по-малко противоречиво, отколкото разсъжденията на о. Александър на въпроса “откъде ще се вземе зло в хората след второто пришествие на Христос и след 1000-годишното пленяване на дракона”, на които от неговия текст така и не получаваш убедителен отговор.

Определянето на Д. Андреев като “окултист” също е погрешно, като се има предвид, че, както виждаме, разбирането на „Розата на Света” при о. Александър Мен не е било адекватно на нейното съдържание.

 

 Прочетено: 662 пъти