Въпроси/Отговори

2. Проблемът, свързан с избора на най-малкото зло.

Даниил Андреев лично е нравственно абсолютно безупречен, а неговата книга “Розата на Света” е истински пробив в търсенето на пътища за духовно развитие на цялото човечество. Благодаря ви за популяризирането на неговото учение.

Сега въпроса. В “Розата на Света” Даниил Андреев казва, че демиурзите понякога са принудени – заради спасяването на своя свръхнарод, да предприемат съдбовни стъпки и да пораждат уицраорите – онези страшни, агресивни същества, които отговорни за войните и кръвопролитията в нашия свят. Бог не е отговорен за злото, но излиза, че някои велики светли духове са отговорни. Но може ли да служи като морален пример за свръхнарода този, който, с оглед спасяването на милиони, създава условия за страдания и гибел на хиляди и хиляди? Може ли да бъде оправдано локалното зло, извършвано от светлите йеархии с цел бъдещото просветляване на свръхнарода? На мен ми се струва, че отговорите на тези въпроси са не по-малко важни, отколкото решаването на проблемите на теодицията.


Отговор

Във въпроса има елемент на подмяна на понятията. Никакво „локално зло” йерархиите не извършват лично – то се извършва само като далечно следствие от техните действия върху волите на другите съзнаващи същества (уицраори, демони на великодържавието). А това е много голяма разлика, ако говорим за “морални примери”.

“Страшни, агресивних същества”, които ей така, изведнъж започват да творят зло, демиурзите не пораждат. Поначало уицраорът следва благата воля на демиурга на метакултурата. Но след това взема връх обикновено тъмната част на неговата двойствена трансфизическа природа и тази част се наследява не от демиурзите. Разбира се, от страна на Провиденциалните сили се оказва максимално противодействие на проявлението на тази тъмна природа на уицраорите. Например съвременните уицраори на Германия и Индия не са проявявали никаква агресия и стремежи към външна експанзия. 

Освен това, демиургът на метакултурата, да речем, Руският, не изисква от никого да го смятат именно като „морален пример”. И Даниил Андреев не призовава към това. Що за странна мисъл? Александър Невски също не е пример за абсолютна морална безупречност, него го почитат като светец заради някои определени качества и действия… И с демиурзите на свръхнародите има нещо такова. Тяхната задача е да сведат злото до минимум, ако нямат възможност да го преодолеят изведнъж. Ако не беше тяхната дейност, злото лесно и бързо би победило в планетарен мащаб. 

Що се отнася до „страданията и гибелта на хиляди”, то ако Провиденциалните Йерархии бездействаха, то тези хиляди все едно щяха да пострадат, или най-малкото, никой предварително не е застрахован (така, че да може да го предвиди). Окончателна гибел на тези хиляди просто няма, тъй като Провиденциалните сили не забравят никого и на всички откриват пътя към крайното спасение.

 

 Прочетено: 693 пъти