Въпроси/Отговори

 1. Основен въпрос за теодицеята.

Много важен въпрос – как при Даниил Андреев се разрешава  етическото противоречие между всемогъществото и всеблагостта на Бога? Ако Бог е всемогъщ, то той не е всеблаг щом допуска убиването на невинни деца. Но Бог е любов и няма в Него нищо тъмно. Тогава трябва да признаем, че Бог не е всемогъщ, щом не може да противодейства на убиването на невинни деца. Но отричането на всемогъществото на Бога противоречи на религиозните догмати. Задънена улица? Има ли отговор на този въпрос при Д.Андреев?

Може отговор на моя въпрос вече да има на вашия сайт, но обикновените посетители на сайта, заети с ежедневните си дела, нямат възможност за задълбочено изучаване на религиозните и мирогледни проблеми. А вие, създавайки сайта, сте поели ангажимент непрекъснато да разяснявате…


Отговор

Действително, това е даже най-важният въпрос, от който се извежда всичко останало. Даниил Андреев пише, че Бог-Първотворецът ограничива себе си в момент на творение, доколкото твори по свой образ и подобие:

“… Господ твори от Себе Си. На всички произтичащи от Неговите дълбини монади са неотменимо присъщи свойствата на тези дълбини, в това число и абсолютната свобода. Така Божественото творчество самó ограничава Твореца, то определя Неговото могъщество до чертата, отвъд която започват свободата и могъществото на Неговите творения. (РМ 2.3.55)

Затова отговорът е прост: Бог не е “всемогъщ”. В буквалния му смисъл понятието “всемогъщество” е самопротиворечиво. Ако разбираме всемогъществото като максимална концентрация на власт (всевластие), то същността е в това, че Бог не се стреми към монополна власт над света. Той твори не управляеми същества, а същества свободни и способни да творят битие от себе си.

Всяко духовно същество, започвайки от Бога, е всевластно в пределите на себе си – на своята монада (абсолютна свобода на волята плюс способност творчески да изменя своята същност). Но външния свят – това са другите монади и резултатите от тяхното творчество – съзидаваните от тях материалности. Затова в мирозданието всевластие не притежава никой. Единство и съгласуване на волите се постига с любов, а не с насилие и тирания на един. Само демоничните същества, отстъпили от Бога и от принципа на всеобщата любов, се стремят към всевластие, към ограничаване на неуправляемите творчески способности на другите, към превръщане на всички в инструменти на своята воля, която сама би диктувала всички закони и порядки в света.

Бог, в ипостаса на Логос на Вселената, твори замисъла за вселенска метаеволюция, но Той не въплъщава този замисъл в битието непосредствено. Бог не “управлява” материалните светове. Бог твори монади, които са благи по своята изначална природа. Монадите, творими от Него, притежават абсолютна свобода (на волята) и са създадени битийно самодостатъчни, т.е. независими от Бога. Никой не може да въздейства на тяхното вътрешно състояние без тяхното осъзнато възприятие, а творчеството на монадите, насочено навън, има обща природа с творчеството на Бога и никой няма “абсолютен контрол” над тяхната дейност (макар, разбира се, да съществуват монади достигнали колосална творческа мощ, както и съвсем млади – едва започващи своя път). При това на действието на едни монади може да бъдат противопоставено действието на други, насочени към същата част на материалното мироздание; именно в това се състои борбата на демоничните и Провиденциалните сили.

Злото на нашия свят – в локално-планетарните закони на природата и в душите на хората, е свързано главно с дейността на демоничните монади, изкривяващи устройството на света и самата природа на човека. Сред човешките монади няма демонични. Душата (= нашия “аз”), за разлика от духа (духовната монада), притежава (поне на етапа, когато още не е достигнала сливане със своята монада в единство) само ограничена свобода на волята, т.е. изпитва външни влияния на волята в добавка към осъзнаването. Такива безсъзнателни въздействия са лесно наблюдаем факт. Отстъплението на хората от доброто, склоняването на тяхната воля към зло, понататъшното – вече като че ли свободно въвличане на душата на пътя на злото, става поради уязвимостта на душата – на нашия непосредствен „аз” поради тъмната страна на човешката природа, формирана под влиянието на демоничните сили. Затова задачата е преобразуване на тази природа и изживяване на злото в човешките души.

Освен това трябва накратко да отбележим, че Бог не е „предвиждал” отпадане на части от духовни монади към злото; несъмненно е прилагал максимум усилия, за да може това да не се случи; не “позволява” никакви конкретни актове на злото, незачитане свободата на жертвата от страна на насилника и т.н.; осъществява, на своето ниво, действия, необходими за най-скорошна победа над демоните (в частност, низлияние на духовните сили в брамфатурата от транскосмическата сфера – обителта на Троицата).
По-подробна критика на буквалното “всемогъщество” като псевдо-понятие и всевластие, като понятие осмислено, но нравствено неприемливо, може да се прочете в главата „Бог” на книгата „Динамична физика на битието”. Към края на книгата се разглежда въпроса за това защо изначално благото творение е могло да отпадне към злото и защо повече такива отпадания няма да има.

 

 Прочетено: 747 пъти