Книга XII. ВЪЗМОЖНОСТИ

 Глава 5. СМЯНА НА ЕОНИТЕ 

     Гибелта на този, който над сто години безпределно е властвал над човечеството, самата необичайност и непостижимост на тази гибел ще предизвикат сред населението на земното кълбо смущение без никакъв прецедент. Мигновеното премахване от Енроф на този свръхчовешки мозък, единствен по своя род, мислещ за всички, решаващ за всички, планиращ живота на всички, ще преобърне всички планове, всички устоели представи, ще подкопае цялата  идеология, изработена от него за хората. Колкото по-едновластно бъде царството на Антихриста, толкова по-подобно ще стане човечеството след неговата гибел на колело, от което е изтръгната оста, спиците се разсипват на всички страни, а обръчът се устремява на безсмислени зигзаги където му попадне, без управление и цел.

     Разсипващите се спици – това е елитът на Антихриста, който се състои предимно от полуигви и служи за предаване на неговата воля на народните маси. Отначало властта по инерция ще премине именно към нея. Но вместо единство между нейните най-крупни дейци и групи, както винаги сред демоничните същества ще започне яростна свада, ако престане да ги споява помежду им принципът на тираничното насилие. На това взаимоизяждане в обществените върхове сред масите ще съответства безредно завихряне на разюздани страсти и брожение на умовете, останали без авторитетно ръководство.

     Ненавистта към изчезналия властелин, глухо надигаща се в дълбините на душата, особено след като човечеството е усетило опасността да бъде изместено от полуигвите, ще избухне и ще си пробие път със стихийна сила. То ще си припомни много неща: и тъмните чудеса, които сега ще започнат да се обясняват с гениално шарлатанство, и унищожаването на животинското царство – акт, в който хората ще видят пролог към своето собствено набелязано унищожение, и хекатомбите на човешките жертви, и раждането на уродливите, безжалостни полуигви, и главно – неговата голяма лъжа: обещавайки на всички абсолютна сексуална свобода, с това той е въвел хората в измама  , тъй като е разрешил наслаждението от измъчването и изтезанията само на най-близките си помощници, а людоедството – единствено на себе си.

     Скоро тези взривове от страсти ще прераснат в сблъсъци на различни клики, мигновено възникващи навсякъде в полубандитските общества и сред разярените тълпи. Някои групи от елита на Антихриста ще се опитат да се разграничат от името на загиналия и даже  рязко ще осъдят предишния исторически етап. Но тъй като тяхната собствена минала дейност в очите на всички ще бъде по най-тесен начин свързана с дейността на владетеля, то тази закъсняла смяна на фронта няма да убеди никого. Всичко, свързано с името на загиналия, ще бъде подложено на неистово осмиване и унищожение от страна на същата тази сган, за моралното развращаване на която той е изразходил своя живот, и даже два. Сред общото объркване от катакомбите ще излязат оцелелите последователи на Розата на света, но в атмосфера, отровена от толкова продължителното господство на Злото, умовете ще се окажат неспособни да възприемат каквото и да било провъзгласяване на светлата духовност и техните проповеди – подобно реч на непознат език, няма да стигнат до човешкото съзнание. Броят на новообърнатите ще бъде сведен до единици и останките от Розата на света скоро ще бъдат подложени на нова вълна от гонения.

     Но пълна сексуална свобода най-после наистина ще бъде постигната. Ще се освободи това, което при властелина е оставало забранен плод за масите: садизмът и сексуалното людоедство. Процесът на разпад на универсалната държава ще ускори своя темп и анархията вътре във всяка от неговите части на места ще може някак си да бъде обуздана посредством драконовски мерки.

     Особено зверски форми ще приеме взаимната вражда между хората и полуигвите. Пришълците дълбоко ще презират човечеството като низша, за нищо сериозно неспособна раса, а хората ще ненавиждат тези сухо разсъдъчни същества като нагли завоеватели, похитители на изконните им права, като одушевени подобия на механични роботи, лишени от разбиране на човешките страсти и изпълняващи коварния план за пълното изтребване на човечеството. Тази взаимна ненавист бързо ще прерасне в последната световна война. Полуигвите ще удържат властта в бившата столица на света и оттам ще започнат настъпление във всички направления, за да могат безрезервно да подчинят на себе си повърхността на Земята и да прекратят хаоса. Тъй като на развиването на военната техника при Антихриста няма да е отделяно внимание, то и в двата лагера средствата за въоръжена борба ще се окажат твърде малко – те ще бъдат изобретявани и усъвършенствани в движение и войната ще се проточи. Възможно е оръдията на войната като цяло да се окажат даже по-примитивни, отколкото през втората половина на ХХ век. При това в нито един от двата лагера няма да има единство. Бившият елит, по-точно казано – тези от него, които няма да загинат веднага във взаимните разпри или да станат жертви на линчуване от тълпата, така и няма да могат окончателно да се договорят помежду си. Толкова по-разединена ще бъде коалицията на  човешките държавни образувания; но хората ще започнат да надмогват врага със своята численост. В хода на войната прославената столица ще бъде завладяна и яростта на масите ще се прояви в бесен разгром над този град с целия му разкош. Част от населението ще бъде безпощадно, по-точно е да се каже – садистично, изтребена, друга в паника ще напусне града и за няколко дни той ще се превърне в сбирщина от зловонни руини, от стените на които само изображенията на бесовските оргии и скотските действия ще гледат към огъня на пожарите и мерзостта на изоставянето.

     Сред кървавата вакханалия, обхванала целия свят, ще възникнат и движения със светла насоченост, но те ще се окажат в положението на преследвани, разединени, непонятни почти никому. В някаква степен те ще се проявят даже сред полуигвите – далечно звено в развитието на тези потенции, които още в наши дни са доказали в своето битие факта на обръщане на Великия Игва на Друккарг и неговите немногобройни последователи. Разбира се, сред полуигвите такива ще бъдат нищожно малцинство.

     Не зная колко години ще продължи този период – от гибелта на княза на Тъмнината до смяната на еоните, във всеки случай, недълго – и към края му обществото на повърхността на земята ще се потопи във всеобщ хаос. Някои зони нагледно ще се превърнат в това, което сега се нарича лунен ландшафт. Други ще бъдат обхванати в бездните на анархията, в борбата на всеки против всеки. В трети ще възникнат местни тирани, които ще съумеят да се хванат за някои технически изобретения, които позволяват да бъде контролирано поведението на масите; други от тези тирани даже ще срещнат поддръжка сред различни слоеве от населението като единствената сила, която поне някак циментира обществото. Накрая, в зоните от четвърти тип ще настъпи пълна икономическа развала и стремителен технически регрес. Разединените човешки клетчици ще се върнат към примитивни начини за добиване на средства за съществуване. Общата панорама е безмерно помрачена от това, че от самото начало на тази епоха моралното ниво ще бъде толкова ниско, каквото не е било даже в доисторическите времена.

     Не при Антихриста, а именно две-три десетилетия след него разгулът на Злото върху повърхността на Земята ще достигне своя апогей. Защото „…И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. И чух на небето висок глас да говори: „Сега настана спасението и силата, и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол… Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време!” (Откровение на ап. Йоан Богослов 12:7-12).

     В Природата ще започнат необясними явления, внушаващи ужас, като предвестници за някаква космическа катастрофа, каквато все още не е имало и може би – завършваща. Само нищожна шепа от устоелите (хора – б.р.), разсеяни по всички краища на Земята, ще разберат тези явления. Те ще разберат, че след над 2000 години от Голгота Планетарният Логос най-после е влязъл в Своята пълна сила, достатъчна, за да осъществи преображение на Земята.

     „И яви се на небето голяма поличба– жена, облечена в слънце …. Тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди… Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та кога роди, да изяде нейното дете. И тя роди мъжко дете … и нейното дете бе грабнато и занесено при Бога и престола Му…. И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията. И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си. И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от нейното семе, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа” (Откровение 12:1-2, 4-5, 14-17).

     Какво означава „Жена, облечена в слънце”? Това е Звента-Свентана, обгърната от Планетарния Логос и раждаща великия Дух на втория еон. В световната история това ще се изобрази с Розата на света, в крайни мъки подготвяща човечеството – във времената преди Антихриста, по негово време и след него, като бъдещ съд за побирането на този Дух, Който се ражда.

     Накрая едно от знаменията ще бъде разчетено като знак, че във висшите светове на метаисторията всичко е подготвено и че старият еон встъпва в своите последни дни.

     Няколко десетки човека – всичко, което ще остане от Розата на света – ще установят връзка с тези немного от хората и полуигвите, които независимо от Единната Църква – и даже не знаейки за Нея, са направили вътрешен избор на светлата насоченост. Ще бъде даден знак, че настъпва време за съединяване на всички останали живи братя на Светлината в една точка от повърхността на Земята. Преодолявайки всички препятствия, сто или двеста верни ще се съберат заедно и последният от върховните наставници ще ги възглави. В Откровението на Йоан това място е наречено на еврейски “Армагедон”. Аз не зная какво означава тази дума. На мен ми се струва, че това велико събитие ще се извърши в Сибир, но защо за последна среща ще бъде избрана точно тази страна, на мен ми е неизвестно.

     И в този час ще потрепери отгоре додолу целият Шаданакар.

     В световете на ангелите, даймоните, стихиалите, във всички светове от възходящ ред ще се яви Този, Който е преминавал по пътищата на земната Галилея преди толкова векове. Непредставимо ликуване ще обхване тези светове и техните обитатели ще преминат през още една най-светла трансформация.

     Той ще се яви във всички затомиси на човечеството и всички Синклити ще се устремят след него, спускайки се в Енроф.

     Князът на Тъмнината е ужасявал хората, явявайки се в 3-4 физически облика едновременно. Христос ще се яви в толкова облика, колкото възприемащи съзнания има тогава в Енроф, показвайки Себе Си на всеки и говорейки на всекиго.

     Тези облици, непостижимо отъждествявайки се, в същото време ще бъдат слети в един, върховен, идещ на облаци в неизречена Слава.

     И няма да остане в Енроф нито едно същество, което да не види Бога-Син и да не чуе Неговите думи.

     И ще се изпълни това, алегорията за което се пази в Писанията като пророчество за Страшния Съд.

     Пространството на Енроф все още няма да се измени, но материалността на човека ще бъде изменена.

     Тези, които този час застигне живи в Енроф, ще претърпят не смърт, а едната от две противоположни трансформации. Немного от хората, останали верни, ще се преобразят физически – техните материални одежди ще бъдат мигновено просветлени. Те ще останат в Енроф.

     На повечето – на всички онези, които съставляват дяволочовечеството, предстои обратната трансформация: без да умират физически, те телесно ще се изменят така, че ще се окажат в световете на Възмездието. Първо – в горните чистилища, а след това – все по-надолу и по-надолу, всеки според своята карма.

     Някои игви, незначителен брой, ще бъдат оставени в Енроф, където ще се превърнат в нещо като особена раса, ръководена от просветленото богочовечество. Останалите ще паднат до дъното на Шаданакар, а по-късно ще се издигнат в слоя на обединените шрастри.

     Висшите животни, оцелели от изтреблението на Антихриста, които смяната на еоните застигне в Енроф, ще бъдат възнаградени за всички страдания – те ще изпитат това преображение, което ще изпита и човешкото малцинство, и ще допълнят със себе си броя на жителите на Земята във втория еон.

     Постигналият божествено могъщество Спасител ще слезе и в другите слоеве. Игвите от всички шрастри, разтревожени и поразени, лично ще Го лицезрат, излъчващ вълни от Любов и Светлина. Явяването на Планетарния Логос, Когото техният обърнат наопаки ум е приемал за метежник и страшен тиран, ще предизвика изменение в насочеността на тяхната воля и –  оставайки все още в своите каррохи, ще се влеят в бавен процес – просветляването на античовечеството и обратната страна на света. Нещо сходно предстои и на раругите. Към деня на смяната на еоните демони на великодържавната държавност вече няма да има; всички те, освен един, още значително по-рано ще паднат в Уппум и тяхното спасение ще се включи в числото на задачите за втория еон.

     Оковите на страдалците, мъчещи се в чистилищата и магмите, ще бъдат разчупени, тяхната материалност ще бъде облекчена, способностите им за духовно възприятие – разкрити, и пленниците ще започнат подем по стъпалата на световете от възходящ ред. 

     Страшните демонични същества ще се втурнат надолу, тъй като Дигм ще бъде унищожен още по-рано – в този метаисторически момент, за който Апокалипсисът (Откровението на ап. Йоан Богослов – б.р.) говори като за поражение в небесната война и за тяхното низвержение на Земята. Те ще се отбраняват в Гашшарва, Цебрумр и в лунния ад.

     И още по-надолу ще слезе Спасителят – в този слой, където досега не е можел да проникне никой освен неговия стопанин, Гагтунгр. В Суфетх, гробището на Шаданакар, ще се разтворят дверите, които са били затворени от векове, и потоци божествена светлина ще залеят от край до край пустинята, озарявана досега само от лилавото слънце на антикосмоса. Умиращите черупки, напуснати от монадите, ще се вдигнат, за да посрещнат даряващите живот лъчи. Диханието на възкресяващия Логос ще вдъхне нов живот в тези полуживи останки от души, обречени на втора смърт, но непреминали все още минутите на окончателен разпад на своите шелтове. Гробището на Шаданакар ще прекрати своето съществуване завинаги. 

     Синклитите – всичките тридесет и четири Синклита на човечеството, всички милиарди просветлени души, положили началото на своя възходящ път в най-древните цивилизации на Атлантида, Гондвана или Египет и встъпили на него в по-късните векове и достигнали блестящата Аримойя чрез мъченичество в последните векове от историята – всички ще слязат в Енроф след Спасителя Христос; няма да се родят, но ще се явят и ще населят Земята.

     „И чух глас като че ли от много народ, глас като че от много води и глас като че от силни гръмотевици, които казваха: “Алилуия, защото се възцари Господ, Бог Вседържител; да се радваме и веселим и да Му въздадем слава: защото дойде сватбата на Агнеца, и жена Му се приготви.” И даде ѝ се да се облече в чист и светъл висон; а висонът е праведност на светиите. Тогава Ангелът ми каза: “Напиши: блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца.” Каза ми още: “Тия са истински думи Божии.” (Откровение 19:6-9).

     Така ще завърши мистерията на първия еон – борбата на Мрака със Светлината за завладяване на Земята и поражението на Мрака.

     Тогава ще настъпи брачна вечеря. Логосът на Планетата и нейната Църква ще се съчетаят в неизречена любов във вътрешния чертог на Мировата Салватера, на отвъдпределни висоти.

     Вторият еон, за който пророчествата свидетелстват като за хилядолетно царство на праведните, ще встъпи в своите права. Неговата цел е спасяване, без изключение, на всички, които са се сринали, които са изостанали, които са паднали в дълбините на световете на Възмездието, и преобразяване на целия Шаданакар.

     Защото силите на Гагтунгр, изгонени от Енроф, още ще държат във властта си някои други светове и затова в чистилищата и страдалищата ще останат още множество извършили съдбоносна грешка в последните исторически епохи. И ще се постави задача – завършване на преобразуването на тъмните светове, започнато от Христос още в трите велики дни между Голгота и Възкресението;  преобразуване на безизходните страдалища във временни чистилища, а на чистилищата – в светове за духовно лекуване, и издигане на всички страдалци през тези слоеве в световете на Просветлението.

     На земята Богочовечеството, не знаейки повече разединеност нито с Христос, нито със Звента-Свентана, а възглавявано и направлявано от Тях, ще пристъпи към преобразуване и одухотворяване на това, което е останало от неговите предшественици в Енроф: осакатената Природа, градовете и цивилизацията.

     Нито човешко раждане, нито болести и смърт, нито страдания на душата, нито вражди и борби ще знае вторият еон; той ще знае само любовта и творчеството заради избавлението на загиналите и просветляването на всички слоеве на материята. Защото именно за това съществуват всички човечества и всички общности: и нашата, и ангелската, и даймонската, и царството на животните, и стихиалите, и всички йерархии на Светлината. Именно за това се въплъщаваме тук, в плътната, още неозарена материалност.

     Ще настъпят и тези далечни времена, когато ще се постави задачата за просветляване на слоевете най-плътни, най-тежки, най-низши. И кой ще решава тази задача, ако не доброволните мъченици? Тъй като те, оставяйки просветления Енроф, ще се спускат в такава тъмнина, дори една минута пребиваване в която е огромно мъчение.

     Зло в човечеството вече няма да остане, но в демоничните светове тъмните сили все още ще оказват съпротива. Никой, освен Всезнаещия, не знае колко хилядолетия ще продължи царството на праведните на Земята. Само че времето тогава ще бъде друго в сравнение със сега – то ще се превърне в златна симфония от паралелно струящи времена и това, което ние наричаме история, ще свърши. Не история, а нарастване на мировата хармония ще бъде съдържанието на времето.

     В средата на втория еон ще се опразнят всички слоеве на Възмездието.  Нито излъчвания на страдания, нито излъчвания на похот вече няма да хранят демоните и едно след друго богоборческите същества ще отпаднат от своята демонична природа. Към излизането от втория еон ще опустее и ще се преобрази самата Гашшарва, ще изчезне Дъното и само Гагтунгр, в непристъпния Шог, ще повтаря своето “Не”, поглъщайки сили от антикосмоса на Галактиката.

     Ако планетарният демон, напуснат от съратниците си, упорства в злото, оставайки един на един с първоизточника на Светлината сред преобразената брамфатура, никакви сили на Луцифер няма да са в състояние да му помогнат за продължаване на борбата със силите на Провидението.

     Тогава той, победен, ще напусне брамфатурата окончателно, търсейки нови пристанища и нови пътища към своята тиранична мечта в други краища на Вселената.

     Ако Гагтунгр, оставайки сам в преобразения, ликуващ Шаданакар, каже накрая на Христос и на Бога “Да!” – Шаданакар ще встъпи в третия еон. Той ще изчезне от космическия Енроф, както е изчезнала някога планетата Дайя, за да може във висшите, непредставими форми на битието да решава задачата на третия еон: изкуплението на Гагтунгр. Именно за настъпването на третия еон се врича великият Ангел на Апокалипсиса, когато казва, че време вече няма да има. 

Така, възхождайки към светлината и от слава към слава,

всички ние, населяващи сега Земята,

и онези, които са живели, и тези, които ще се явят да живеят в бъдещето,

ще се издигат към неизреченото Слънце на Света,

за да могат рано или късно да се слеят с Него

и да се потопят в Него за съвместна радост

и за съвместно творчество с Него,

в съзидание на безброй вселени.

 

 Прочетено: 1252 пъти