Книга XII. ВЪЗМОЖНОСТИ

 Глава 4. КНЯЗЪТ НА ТЪМНИНАТА

     Много неща възприемам посредством различни видове вътрешно зрение: и с очите на фантазията си, и със зрението на художественото творчество, и с духовното си предусещане. Някои неща виждам и с онова зрение, с което се изпреварва онова, което трябва да стане. Но всичко, което виждам напред, за мен е желано; и нерядко може би извършвам незабележима подмяна, приемайки желаното като обективно предназначено да бъде.

     Такава подмяна повече не може да става, защото скоро погледът се отправя в най-далечната тъмнина на времената и различава там не желаното и радващото, а ненавижданото и ужасяващото.

     Не е ли странно това, че дълго време господствайки над човечеството, Розата на света все пак няма да може да предотврати идването на княза на Тъмнината? – Да, няма да може. За всеобща и най-голяма мъка – няма да може. Няма да може, макар че с всички сили ще се стреми да отсрочи неговото идване, за да закали за борбата с него възможно най-голям брой човешки умове и сърца.

     При благоприятно решаване на редица исторически дилеми тя действително ще въдвори на Земята условия за Златен Век. Тя ще премахне държавното и общественото насилие. Ще отстрани всякаква експлоатация. Ще отслаби хищническото начало в човека. Ще смекчи нравите на народите до такава степен, до каквато ни намекват вещите сънища на светлите мечтатели от миналото. Ще открие пред хората купища познания за другите светове и за пътищата за възход на Енроф. Ще издигне някои видове животни до овладяване на речта и до разумно-творческото битие. С неотслабващи предупреждения за бъдещия княз на мрака тя предварително ще измъкне изпод неговата духовна власт милиарди от онези, които без това предупреждение биха могли да бъдат съблазнени от него и въвлечени в кръга на най-горчиво изкупление. Нейният грандиозен Синклит – Аримойя, ще преобрази някои от чистилищата в светове на духовното лечение. Но ще останат няколко противоречия, които дори тя няма да може да разреши; те изобщо не могат да бъдат разрешени дотогава, докато човечеството, както казваше Достоевски, не се промени физически.

     Такива противоречия могат да бъдат смекчени, изгладени, временно заглушени, но да се отстрани техният корен не може, защото той е в това ейцехоре, което – от времената на падането на Лилит – е свойствено за всички живи същества на Енроф освен за тези, които са го изживели и изпепелили в хода на своето просветление. Най-главното от тези противоречия психологически се изразява с наличието в човека на импулса жажда за власт и със сложната, двойствена и противоречива структура на неговата сексуална сфера.

     Действайки ту поотделно, ту заедно, тези импулси създават тежнение към злото, свойствено на почти всеки човек, и способност да попада под обаянието на злото в различните му видове, а понякога даже и на злото без примеси, което вече не се маскира под никакви образи на Благо.

     Трябва ясно да си представим атмосферата на хармонично спокойствие, която ще се възцари на Земята в епохата на седмия или осмия понтификат на Розата на света. За деспотизма на държавите, за войните, революциите, глада, бедността, епидемиите тези поколения ще научават само от книгите и от паметниците на изкуството. Неотвличани от социална борба, силите ще отиват за духовно и физическо усъвършенстване, за утоляване на жаждата за познания и жаждата за творчество, за личен живот, несравнено обогатил се, усложнил се и разширил се.

     Доколкото мога да различа, макар че това ме удивлява – постоянна столица на света, тоест градове, където постоянно да остава резиденцията на върховните наставници и на Върховния колектив на Розата на света, няма да възникне. Изглежда, при всеки нов понтификат столицата на света ще се пренася в главния град на тази страна, която е издигнала съответния върховен наставник. Във всеки случай Делхи и Москва ще се окажат столици по два пъти. Последната открита резиденция на върховните наставници, когато фактически властелин на света вече ще стане Антихристът, а единната Църква на човечеството ще започне да отива в катакомбите, ще бъде, доколкото разбирам, Токио.

     Но макар че всеобщото изобилие ще подкопае корените на материалната завист, ще останат незасегнати корените на духовната завист, защото различната степен и различните видове надареност ще издигат едни на роли ръководни а други – на роли ръководени. С течение на епохите очертанията на интелигенцията ще съвпаднат с очертанията на човечеството. Но интелигенцията няма да бъде единна, а производителите на материалните блага ще престанат да се чувстват солта на земята. Проблемите на материалното изобилие и комфорт, проблемите технически и стопански ще загубят своя превес. И глухо недоволство ще започне да мъчи тези, които смятат себе си за производители на материални ценности, чийто душевен и умствен строй ги заставя да се стремят към работа в областта на промишлената техника, стопанство, агрономия, точни науки, изобретателство. Техническата интелигенция няма да бъде удовлетворена от помощната роля, която и предстои да играе при петия, шестия и седмия понтификат, защото тогава първи ще бъдат кръговете, които работят над проблеми етически, естетически, трансфизически, метаисторически, зоовъзпитателни, религиозни. Ето това именно глухо недоволство и завист към положението на хуманитарната интелигенция ще се окаже една от обществено-психологическите предпоставки за движението, от което ще се възползва явилият се в човешки облик противобог.

     Ако Розата на света постигне етически контрол над всемирната държавна власт, то между този момент и смяната на еоните трябва да протекат, ако не греша, около двадесет и шест върховни понтификата. Но от това число на епохата, на самата държава на Розата на света ще се паднат, струва ми се, не повече от седем или осем, не повече от девет. Останалите ще протичат в периода на царстването на Антихриста и в последващия след това период на последните исторически катаклизми. Няколко от най-последните понтификати ще бъдат много кратки, а кончините на тези върховни наставници – мъченически, защото властелинът на света ще изнамери начини преждевременно да съкрати техните жизнени пътища. В числото на върховните наставници, които приемствено ще последват един след друг, ще има руснаци и индуси, китайци и родени в различни страни на Америка, немец и абисинец, испанец и евреин, японец и малаец, англичанин и арабин. Но предателство спрямо Божието дело няма да извърши нито един. Последният от върховните наставници, този, при когото ще се извърши смяна на еоните, ще произлезе от малък беден североазиатски народ, в наше време едва приобщил се към цивилизацията.

     В тази галерия като водачи на света различавам повече или по-малко отчетливо двама. На единия от тях е съдено да стане върховен наставник, струва ми се, веднага след референдума, който ще предопредели превръщането на Всемирната федерация в монолит. Пред мен се очертава личност с исполински духовен ръст. Мъдростта и неземното спокойствие, лъхащи от този човек, навеждат на мисълта, че ако си представим Гаутама Буда коронован и съединил достойнството на Нирвана с върховната власт над човечеството, можем да се приближим към представата за блестящото величие на тази съдба и тази душа. Обликът му ме кара да предполагам, че този човек ще излезе от недрата на Китай.

     Като един от неговите най-близки приемници ще се яви друг духовен великан, в гирляндата на предишните животи на когото се отделя отдалечено във времето звено, когато той е преминавал по земята в облика на един много известен господар в империята на Хохенщауфените. Той и този път ще приеме инкарнация в същия народ,  в Германия. При него ще завърши пълното обединение на християнските църкви и съчетаването на всички религии на дясната ръка в свободна уния.

     Аз вече толкова пъти посочвах как недовършеността на мисията на Христос се е отразила във вреда на средновековното християнство и как от психологическия климат, създал се на Запад вследствие това ощетяване на църквата, е възникнало анти-движение: Ренесанс, Реформация, Революция, лишена от религиозност наука и демонизираща се техника – стремителен полет на Червения конник на Апокалипсиса. При Белия конник ще бъде направено всичко възможно да се освободят науката и техниката изпод властта на демонизиращите начала. Ще бъде направен опит науката и техниката да се спрягат с трансфизическото знание и с етиката, те ще бъдат заставени да работят единствено за целите на всеобщото благосъстояние, хармонизирайки, доколкото е възможно, взаимоотношенията на цивилизацията и природата. Но спецификата на техниката – нейната разсъдъчност, утилитарност и бездуховност, няма да бъдат преодолени само с това, че пред техниката ще бъдат поставени по-възвишени задачи и че над нейния метод ще бъде наложен Етически контрол. Тази вътрешна бездуховност и утилитарност ще се запазят дотогава, докато на дошлия в плът противобог не дотрябват именно тези свойства на техниката. Техническият прогрес, предизвикан от лишената от религиозност ера, ще остане всъщност като нерешен проблем и като паразит, развиващ се в организма на човечеството, ще пробие на границата преди царството на Антихриста.

     Жаждата за власт и жаждата за кръв тайно мърдат на дъното на много души. Не намирайки удовлетворение в условията на социалната хармония, те ще тласнат някои към изобретяването на доктрини, ратуващи за такива социални и културни промени, които биха обещавали в бъдеще удовлетворяване на тези неизживени страсти. А другите ще ги мъчи скука. Тя ще престане да бъде гост, ще се превърне в стопанка в техния душевен дом и лишеното от сблъсъци обществено битие ще започне да им се струва безинтересно. С мъка, с раздразнение и завист тези авантюристични натури ще се запознават от книгите с наситения с приключения, сблъсъци, престъпления и страсти живот в другите епохи. А редом с такива индивидуалности в човечеството ще се появи още един слой – колкото по-сито и по-благополучно е тяхното съществуване, толкова по-мъчително ще започне да мъчи тези хора свързаността на сексуалните проявления на човека с оковите на морала, религията, традициите, обществените приличия, архаичния срам.

     Инстинктът за морално-обществено самосъхранение държи, от времената на родовия строй, самодоволната сексуална стихия на къса юзда. Но тази юзда едва ли би издържала дълго, ако се изразяваше само във вътрешните самостоятелни усилия на човека; ако обществената принуда не ѝ идваше на помощ под формата на социални и държавни узаконявания. Здравият инстинкт за самосъхранение говори, че безразборното снемане на забраните от всички проявления на сексуалната стихия е пълно с възможности за разрушаване на семейството, за развиване на полови извращения, с отслабване на волята, с морално развращаване на поколенията и, в края на краищата, с всеобщо израждане – физическо и духовно. Инстинктът за морално-обществено самосъхранение е силен, но не дотолкова, че да предпазва обществото от тази опасност без помощта на държавни закони, юридически норми и общоприети приличия. Здравият инстинкт е силен, но когато от инстинкта за сексуална свобода се откъсне външната юзда, този втори инстинкт често се оказва по-силен. Не следва да се боим от истината; следва да признаем, че този центробежен инстинкт е потенциално свойствен, в по-голяма или по-малка степен, на повечето хора. Него го потискат вътрешните противотежести и външната принуда – той  е потиснат, той дреме, но го има. О, сексуалната сфера на човека таи в себе си взривен материал с невъобразима сила! Центростремителният инстинкт на морално-общественото самосъхранение притегля един към друг, споява елементите на личния живот на всеки от нас; благодарение на него личният живот на средния човек се явява някаква система, някаква елементарна стройност, подобно на това, както в микросвета нуклоните образуват плътно споено ядро на атома. Но ако се намери убедително и обаятелно учение, което да приспи човешкия страх пред снемането на юздата от инстинкта за абсолютна сексуална свобода, ще възникне морална катастрофа, подобна на която все още никога не е ставала. Освобождаването на центробежната енергия, заложена в този инстинкт, би могло, преминавайки във верижна реакция, да предизвика такъв съкрушителен обществено-психологически поврат, който е сравним с освобождаването – в областта на техниката – на вътрешно-ядрената енергия.

     Боя се, че това, което казвам сега, за мнозина ще остане непонятно и враждебно. Твърде здраво се е вкоренила в нашето общество недостатъчната оценка на значението на сексуалната сфера. Толкова по-неприемлива ще се стори мисълта, че, видиш ли, тази сфера таи в себе си такива разрушителни възможности. Лесно ми е да се представя как ще се възмути благонамереният читател от подобна прогноза и с каква бързина ще го нарече празно предположение, възникнало от замъглеността на тази сфера не в човечеството изобщо, а единствено в самия автор. Де да беше така! Няма съмнение, че съблазните на Дуггур остават в психиката на повечето от нас засега извън кръга на това, което подлежи на осмисляне. Малцинството, без да подозира за техния трансфизически източник и боейки се да признае тези изкушения даже пред самото себе си, в пълно уединение, все пак смътно ги осъзнава. Да се разчита на човешката откровеност за това с обкръжаващите би било твърде простодушно. Само нищожен брой хора, осъзнавайки тези съблазни с пълна отчетливост, са готови не да ги скриват в тайниците на своята душа, а, напротив – да им дават воля при първия случай. Но страхливото в това отношение мнозинство ще стане несравнимо по-смело, когато най-авторитетните инстанции – научни, обществени и религиозно-държавни, провъзгласят необходимостта от пълна сексуална свобода, неотменимото право над нея на всеки човек и когато системата от най-разнообразни мерки започнат да и помагат, да я поощряват и да я защищават.

     За власт ще жадуват стотици и хиляди. За сексуална свобода ще жадуват многомилионните маси.

     Освобождаване от юздите на Доброто – ето какво ще бъде настроението на много, много хора към края на Златния Век: отначало – скрито, а след това все по-откровено и настоятелно заявяващо за себе си. Човечеството ще се умори от духовната светлина. То ще изнемогва от непрекъснатите пориви все по-нагоре. Ще му омръзне добродетелта. То ще се пресити от мирна социална свобода – свобода във всичко освен в две области: сексуалната област и областта на насилието над другите. Залязващото слънце все още ще свети с розов блясък над мистериалите и храмовете на Слънцето на Света, над куполите на пантеоните, над светилищата на стихиалите, с техните стъпала от водоеми и тераси. Но в низините вече ще започнат да се развиват тъмносивият полумрак на разврата и сивата мъгла на скуката. Скуката и жаждата на тъмните страсти ще обхванат половината на човечеството в това спокойно безвластие. И то ще затъгува за великия човек, знаещ и можещ повече от всички останали  и изискващ послушание във всичко в замяна на безгранична свобода в едно: във всякакви форми и видове чувствено наслаждение.

     Та нали и самата Роза на света ще се състои не толкова от праведници, колкото от хора, които стоят на най-различни стъпала на нравственото развитие. Задачите на всемирната църква от самото начало ще придобият толкова огромни очертания, ще бъдат толкова обширни и многобройни, че няма да има никаква практическа възможност да се ограничи броят на активните членове на Розата на Света само до високо идейни и морално безупречни хора. Суровостта на продължителното и тежко изпитание е мярка, разбира се, необходима, но не е панацея. Както и във всяка общност от хора, даже ако тя е основана на най-възвишените принципи, в нея ще проникнат хора,  несвободни от властолюбие, от тщеславие, от жажда да заповядват, от прекомерна привързаност към комфорта, от нетърпеливо и сурово отношение към другите. Покрит с мъгла егрегор ще възникне и около Розата на Света, както е възниквал и около църквите в миналото. Задълбочената мистична съзнателност на нейното ръководство ще възпрепятства нарастването на такъв егрегор в плътно кълбо, закриващ Аримоя. Но неговото пълно унищожаване, разбира се, ще се окаже неосъществимо. И естествено е поради това, че даже в средите на Върховния Събор ще се намерят отделни хора, които няма да устоят против изкушенията на княза на тъмнината, а на ниските степени на посвещението, с времето, броят на такива хора ще се окаже значителен.

     В условията на широка идейна свобода ще възникне отначало тайна, а след това явна религия на лявата ръка. Като отровно цветче ще израсне тя от масовата тъга по тъмния избавител от връзките на Доброто и нейно съдържание ще стане поклонението пред Гагтунгр като пред някакъв Прометей, пред вечния метежник, пред бореца за истинската свобода на всички, а цел на тази квазирелигия ще стане подготовката на хората към признаването на бъдещия анти-Логос.

     О, разбира се, на човечеството няма да му липсват предупреждения. Нима не предупреждаваха за това още в най-далечното минало Евангелието, Коранът, даже Махабхарата? Нима бяха малко великите духовно виждащи и на Запад, и на Изток, които твърдяха за неизбежността на бъдещия Антихрист? Всички понтификати на Розата на света – от епохата на съединението на религията до появата на това чудовищно същество на историческата арена, ще съсредоточат своите усилия върху този превантивен труд. Но при наличието на най-голяма идейна и културна свобода в техните ръце няма да остане никакво оръжие освен думи. Под натиска на крайно левите кръгове на обществото най-после ще бъдат незабелязано снети и последните забрани, които все още ограничават свободата на словото: забраната за нарушаване нормите на обществения срам и забраната на кощунството. Именно това ще открие широк достъп за предтечите на великото изчадие на тъмнината до сърцата човешки.

     Ще се намерят немалко такива предтечи, но изглежда като най-голям от тях изпъква създателят на такава културно-историческа и социално-нравствена доктрина, с която ще концентрира вниманието именно върху факта, че въпреки наличието на множество свободи човечеството все още остава привиден роб на сексуалната ограниченост, роб на лъжливия срам, на предразсъдъците и на старомодните норми – на нормите, поддържани и от Розата на Света, и от всички остарели обществени структури. Струва ми се, че книгата на този мислител ще бъде същата тази книга “Откритият път”, за която Владимир Соловьов предполага, че ще излезе изпод перото на самия Антихрист. Не: този най-блестящ, най-обаятелен, най-остроумен от французите, този предтеча ще стане владетел над мислите на цяло поколение. Едва ли този носител на тъмна мисия ще осъзнава отчетливо на кого служи и кого предшества. При цялата гениалност на неговия ум мистичният му разум ще бъде почти изцяло затворен. И когато дългоочакваният избавител се яви, френският мислител дотолкова ще бъде поразен от неговото свръхчовешко величие, че ще възкликне с ликуване и възторг: “Ето този, когото очаква целият свят и за когото говорех!” И едва значително по-късно, когато явилият се достигне своята максимална власт и открие своето истинско лице, неговият предтеча ще приключи сам своите сметки с живота. Да, той ще бъде гениален мислител, да, да. Но пред този, на когото ще подготви пътя, той ще се окаже пигмей. Пред този, на когото той ще подготви пътя, пигмеи ще се окажат всички, които живеят в Енроф във всички страни и всички векове, освен единствено Иисус.

     Човек ли ще бъде той?

     И да, и не.

     Вече неведнъж ставаше дума за това, как в течение на много векове, на много животи се обличаше в покров от демонична материалност – тъмен  шелт, астрал и етер – монадата на един от императорите на Рим, похитена от Гагтунгр от самия свят, в който пребивават нашите монади, наречен Иролн. Именно от такава демонична материалност, от агга, са били изтъкани те, а не от сиайра, както е при всички обитатели на Енроф и при всички същества в световете от възходящ ред. Говорено е достатъчно и за последната му инкарнация в Русия и за това, как вследствие съпротивлението на силите на Провидението на Урпарп не се е отдало да направи тогава от него тъмен универсален гений. Но да се предотврати влагането в това същество на даровете на тъмната гениалност двукратно е невъзможно; сега Урпарп вече знае как да огради своето чедо от тези враждебни за него трансфизически операции. В Енроф той повече няма да го пусне дотогава, докато не му осигури възможност за пълно овладяване на всички дарове, необходими за успешното изпълнение на историческата роля на Антихриста. Гениалната надареност на Сталин в областта на тиранията и неговата способност за хипнотично поробване на хорската воля са принадлежали към числото на видимите за всички остатъци от тези постижения, с които бил ознаменуван предишният етап от работата  в Гашшарва над това същество – работа, прекъсната от силите на Светлината. След неговата смърт в Енроф и новото въдворяване в Гашшарва, обаче, работата била възобновена с ускорени темпове. Преминавайки в Дигм последните етапи от подготовката, невижданото същество ще се приближи плътно към своето последно, съдбоносно раждане в епохата на седмия или осмия понтификат.

     Изглежда място на неговото раждане ще бъде една от страните на Латинска Америка, но това раждане само по себе си обещава да се окаже крайно особено. Принудена да приеме човешки облик, за да стане негова майка, Лилит – по волята на Урпарп – ще приеме този облик без никакво раждане: тя няма да се нуждае нито от баща, нито от майка, нито от детство; тя направо ще се яви посредством черно чудо в облика на жена. Явни нарушавания на законите на Природата, свръхестествени връзки със страшни същества от други светове, магьоснически сказания и легенди ще обкръжат нейния кратък живот. Зачевайки физическото тяло на бъдещия анти-Логос не от човешко семе, а от силите на самия Гагтунгр, скоро след раждането на младенеца тя ще изчезне от Енроф, тъй като нейната мисия ще бъде изпълнена. И макар че по-късно Лилит ще се яви сред човечеството още веднъж, тогава нейната мисия и нейният женствен човешки облик ще бъдат други; друго ще бъде и самото нейно явяване, макар че и то ще бъде също толкова непостижимо, колкото и предишното.

     Както и при всички хора, физическото тяло на анти-Логоса ще бъде от сиайра.

     Най-умният от всички, които някога са живели, превъзхождащ несравнимо с гениалността си всички гении на човечеството, той към тридесетте си години вече ще стане общопризнат глава на световната наука. Мълниеносното обхващане с мисъл на най-сложните научни и трансфизически проблеми, мигновеното му проникване в дълбините на най-разнообразни дисциплини – и естествени, и хуманитарни, свръхчовешката му работоспособност, безпримерната разностранност на дарованията му, включително неговата гениалност в областта на  поезията и архитектурата, поредицата фундаментални открития, с които ще започне да обогатява човечеството с главозамайваща бързина, показната му доброта към хората по право ще му спечелят най-висш авторитет в очите на мнозинството от населението на земното кълбо. В някои научни дисциплини той ще предизвика преврат, реабилитирайки някои от принципите на магията и несравнимо задълбочавайки и допълвайки ги със знанията, които ще се подават в кръга на мисленето му от неговия висш, неизчерпаем, обогатяван от самия дявол ум.

     Той ще бъде красив с поразяваща, незастрашителна красота. Впрочем по чертите на неговото лице ще бъде трудно да се определи принадлежността на този човек към която и да е нация, даже към определена раса, и той ще изглежда като синтетично въплъщение на човечеството в едно лице.

     На възраст от около 30 години той ще приеме духовен сан и скоро ще стане нещо като втория човек сред човечеството, с видимо смирение дочаквайки часа, когато смъртта на върховния наставник ще му даде правото, посредством световен референдум да положи тази тиара на самия себе си.

     И, ето, той ще стане на 33 години – възрастта, на която Иисус е завършил Своя път на земята, – възраст, белязана със смъртта и възкресението на Планетарния Логос. У хората, които притежават изключителни мистични дарове, тази възраст нерядко е границата, когато се установява неразривна връзка на тяхното бодърстващо съзнание с монадата. Именно на подобна възраст ще извърши този човек своето първо необичайно чудо – действие действително безпрецедентно: своето физическо тяло, до този момент състоящо се от сиайра, той ще превърне в тяло, състоящо се от агга. За пръв път за цялото време на съществуването на Енроф на Земята ще се появи същество, облечено не във физическо тяло, а в каррох. Минутата на тази трансформация ще бъде за него минута на най-ослепителна радост, тъй като това ще бъде действително най-великата победа, която отдалечава от него, в неопределена далечина, опасността от телесна смърт.

     Разбира се, трансформацията ще бъде веднага забелязана от хората, но никой няма да успее да схване нито нейния смисъл, нито нейния механизъм. Външният човешки облик на преобразения ще остане почти като предишния, но неизразим ужас ще започне да се излъчва от него към всички, които го видят даже от разстояние. Докосналият се до карроха човек ще бъде поразяван като от електрически разряд. Наистина, непобедимата хипнотична сила ще привлече към него много жени и броят на онези от тях, които това същество ще обладава, донякъде намалявайки убийствената сила на своето съприкосновение, ще бъде наистина неизчислим. Но след това той ще престане да ограничава себе си в това и всяка негова наложница ще започне да се разплаща с живота си за няколко секунди наслаждение. И за кинжала, и за отровата, и за барута или за динамита каррохът ще се окаже неуязвим. Само оръжие от термоядрен тип би могло да го погуби; и впоследствие ще се намерят отчаяни глави, които ще се решат даже на това. Но всички замисли от подобен род ще се разкриват дълго преди тяхното осъществяване.

     Вълнението, което ще се предизвика в Розата на света и сред цялото население на Земята от трансформацията на анти-Логоса, ще се окаже необичайно. Върховният наставник ще бъде умъртвен. Когато чудотворецът, провеждайки фалшив референдум, положи на себе си тиарата, като се обяви за вестител на Световната Женственост и потвърди невероятната сила на своето вълшебство с това, че предизвика нова, видима за всички инкарнация на Лилит, представяна от него за въплъщение на Звента-Свентана, в монолитното дотогава народоустройство на света ще възникне непоправим разкол. Половината човечество, особено народите на Азия, ще откажат да признаят узурпатора и ще изберат друг върховен наставник. Но втората половина ще се преклони пред завоевателя като пред свой абсолютен глава и ще отпадне от Розата на света, възстановявайки институциите на политическо и обществено насилие. На насилие ще бъдат подложени, разбира се, онези, които откажат да предоставят на Антихриста своята воля.

     Тъмните чудеса ще се умножават, потрисайки до самите му основи съзнанието на хората. Сказанията за чудесата на Христос ще се окажат дребни. Ще се надигне и понесе по лицето на Земята вълна от безумен ентусиазъм.

     Едни страни доброволно, други – в резултат от насилие и заблуди, но постепенно от Розата на света ще отпаднат всички и анти-Логосът ще съсредоточи в своите ръце еднолична власт над цялата планета.

     Но истинският върховен наставник няма да се подчини на узурпатора. Няма да му се подчинят и милиони, даже стотици милиони хора във всички страни по света. Ще настъпи епоха на гонения, нарастващи и по своите мащаби, и по методите, и по своята жестокост. При това хитростта на Гагтунгр ще съумее да обърне в своя полза даже героичния протест на широките маси. Неуспешният кандидат за Антихрист, който беше победен от предишното въплъщение на княза на тъмнината и свърши със себе си в края на Втората световна война (Хитлер – б.р.), сега ще се появи като самозван вожд, увличайки тълпи от негодуващи в борба с властелина на света. При това той яростно ще изобличава Розата на света в слабости и несъпротивляване, като утвърждава, че в борбата с изчадието на тъмнината са добри всички средства, без изключение. Това движение, откъсващо от Розата на света  онези, които не е могъл да откъсне Антихристът, ще бъде тъмно от край до край, въвличайки сърцата в яма от неистова злоба, жестокост и опустошаваща ненавист.

     Последователите на Розата на света ще отидат на мъченическа смърт, без да вадят оръжия. Накрая Розата на света ще бъде забранена. За малко по-дълго за други ще бъде търпим, изглежда, култът  към стихиалите, постепенно извращаван в посока поклонение пред Лилит и демониците на Дуггур. След това гонението ще се разпространи над поклонение пред които и да било стихиали на Светлината и единната всечовешка Църква ще отиде в катакомбите. Именно тогава ще започне тази поредица трагични понтификати, всеки път неизбежно завършващи с гибелта на върховния наставник, който като златна гирлянда в дълбок мрак ще се протегне през едно и половина или две столетия и ще достигне деня и часа на второто пришествие на Христос.

     Но достатъчно дълго време анти-Логосът няма да отрича като исторически факт нито живота на Иисус в Палестина, нито даже мистичния факт, че в Иисус се е въплътила Богородената монада, изразителка на Бога-Син. Но развивайки се динамично и изменяйки се от етап на етап, неговото учение ще претърпи поредица метаисторически и богословски подмени, постепенно довеждащи до все по-голямо принизяване на значението на Христос, след това към пълното Му развенчаване и накрая – към завеса на гробовно безмълвие, спускано над всичко, което е свързано с Неговото име. Ще има и такъв етап, когато анти-Логосът ще обяви себе си за въплъщение на Бога-Отец, а жената, чийто облик Лилит е приела с помощта на дяволско чудо – за въплъщение на Вечната Женственост. В потвърждение на това ще бъдат извършени твърде много тъмни чудеса и те ще бъдат твърде потресаващи, за да може мнозинството от човечеството да се осмели да таи съмнение относно истинността на утвърждаваното от тези две свръхчовешки същества. Около себе си и въплътената Лилит Антихристът ще създаде кощунствен култ към мировото съвкупление и гнусните действия между тях, окръжени от приказни ефекти и оглупяващо великолепие, ще се разиграват пред лицето на всички и всеки, привидно изобразявайки в нашия свят космическия брак между два ипостаса на Троицата.

     Отвращение и неописуем ужас ще обхванат много хора. Даже милиони такива, които преди са били далеч от въпросите на религията, които са били потопени в грижи за своя мъничък свят или в художествено творчество и научни изследвания, ще усетят, че са изправени пред някакъв избор – единствен и толкова ужасяващ, че редом с него даже мъченията и екзекуциите се превръщат в дреболия. Тогава именно ще си проличат плодовете на духовния труд от осемте понтификата на Розата на света. Именно тогава ще се отдръпнат от изчадието на тъмнината безбройните тълпи на онези, които без този предпазващ, разясняващ, възпитаващ труд над тях не биха устоели пред потока от черни чудеса и пред обаянието на свръхчовека, съчетаващ необятна сила на ума с цинично безстрашна злобност на деянията. Почти една трета от населението на Земята ще бъде обхваната от възторг пред мъченичеството. Невъзможно е да се изчисли с какви войнства героически души ще се изпълни тогава Аримойя. Но с още по-големи войнства от онези, които са извършили богоотстъпничество и са позволили на рожбата на Гагтунгр да ги разврати, ще се изпълнят слоевете на възмездието.

     Непрекъснатата, хилядолетна, крайно напрегната борба между светлите и демоничните сили ще започне да се доближава към своята кулминация. Бушувайки в десетки слоеве на Шаданакар, тя ще встъпи в етап на непрекъснати битки на Синклитите, даймоните, ангелите – на всички сили на Провидението – с невидимите чудовища, рожби и съюзници на Гагтунгр и Воглеа. Тези рожби ще бъдат могъщи и невъплътими в долните светове. Но тяхната дейност в световете на пето и шесто измерения ще се проектират и в Енроф, изразявайки се и в разпускането на сексуалната стихия, и в нарастването на жаждата за кръв, и в опустошаващите душата успехи на техниката, и в системното унищожаване на всички, духовно издигнали се над общото ниво на демонизираното човечество, и в много друго, което сега е невъзможно нито да  разберем, нито да си представим. Ясно е, че войнствата на Синклитите ще оказват всестранна помощ на тези от хората, които противостоят на Антихриста тук, в Енроф. Тяхната инспирация ще помогне да се намери, между другото, начин да се отслаби мъчителността на изтезанията и екзекуциите. Тези начини ще бъдат отчасти свързани с методика вътрешна, с развитието на някои заложени в човека, но все още спящи качества, отчасти – с откриването на невидими обезболяващи средства: откритие, внушено от братята от Синклитите.

     След известно време, когато Антихристът почувства, че неговата власт се е утвърдила окончателно, той – с помощта на ловки философски трикове – ще подложи на преразглеждане собствения си вариант на тълкуване на своята личност като въплъщение уж на Бога-Отец. Последната маска ще бъде отхвърлена поради ненужност, тъй като идеалната система на насилие ще предотврати възможността за чиито и да било протести, освен от страна на отделни единици. Предишният идеологически етап ще бъде подложен на забвение. На мястото на Бога-Отец ще бъде открито издигнато името на Великия Мъчител, а на мястото на Женствеността – на Великата Блудница. Представяща себе си за самата Женственост, въплътената  Лилит ще започне да редува безсрамни действия с анти-Логоса и оргии-мистерии, открити отначало за стотици, а след това, по принцип, за всички. От въплътената Лилит ще се излъчва светлина с неизразима красота, напомняща лунно сияние. Съприкосновението с нейното тяло ще предизвиква не някакво подобие на електрически разряд, а обратно – неизказано наслаждение за всеки човек и пълно угасване и на последните проблясъци в неговата Памет за каквото и да било висше. И тъй като дори само лицезрението на анти-Логоса и Лилит ще въздейства с омагьосваща сила, то тези оргии и действия ще се предават по всички ъгълчета на Земята с помощта на технически хитрости, напомнящи телевизията в наши дни, но, разбира се, оставящи изобретенията на ХХ век далеч зад себе си.

     Други изобретения, които е естествено да се очакват от техниката на XXII или XXIII век, ще позволят на правителството да осъществява съвършен контрол над психиката на всеки от жителите на земното кълбо. Четенето на мисли на далечни разстояния ще престане да бъде плашеща утопия – то ще се превърне в ежедневна научно-техническа реалност. Защитавани от Синклитите, деятелите на Розата на света ще се съпротивляват в своите катакомби, разработвайки система за психическа и трансфизическа защита. Но тази отбранителна система, която сега все още е невъзможно да си представим, ще създаде изключителни трудности и да я усвоят ще могат едва малцина. Всички върховни наставници ще я владеят в една или друга степен, но врагът ще се научи да открива и най-малките пробиви в тази система и да противопоставя своето оръжие на отбраната на Светлината. Затова като жертви на анти-Логоса рано или късно ще паднат почти всички, които не са му се поклонили. Към момента на смяната на еоните броят на устоелите едва ли ще бъде повече от стотина души на няколко милиарда дяволочовечество.

     Към средата на това царстване ще бъде завършена работата над фантастична, нечувана фалшификация на историята. За тези 50 или 70 години постепенно ще бъдат унищожени всички книги и паметници, които свидетелстват за това, което човечеството е притежавало някога чрез светлите култове, висшите философски учения, прекрасните изкуства, възвишените литературни герои, праведници, гении – на всичко онова, което е от Бога. Всички храмове, оцелели от миналите времена, ще бъдат изметени от лицето на земята или превърнати в храмове на Хистург, Великата Блудница и Урпарп, изменяйки до неузнаваемост даже техния архитектурен облик. Много от тях ще се превърнат в пресечени конуси или четиристранни пирамиди с плоски върхове, напомняйки, но с великолепието си значително превъзхождайки, дворците-храмове на Дуггур. Ще дойдат поколения, които даже няма да подозират за съществуването в миналото на Христос и християнството. Всички представи на тези поколения за изминалите векове ще бъдат не просто изкривени – те ще бъдат почти изцяло лъжливи, тъй като до това ще доведе възпитание според теории, измислени от анти-Логоса и представящи перспективата на историята така, както на него му е угодно.

     Интересно на какво тълкуване ще бъдат подложени тогава личността и историческата роля на предпоследното въплъщение на Антихриста. В дълбините на душата си владетелят на света ще изпитва чувство, донякъде подобно на срам, спомняйки си собствената си ограниченост, слепота и дълга верига груби пропуски, извършени в предишните му въплъщения. Той ще се погрижи в хората да не се мерне даже смътно подозрение за това, че вторият вожд на световното революционно движение някога е бил именно той. Но осъждането на този вожд или иронията над него ще влекат след себе си мигновена смърт за невнимателния ревизионист, тъй като гордостта на владетеля няма да му позволи да търпи ничии насмешки даже над неговите стари, извършени в други столетия, грешки. И образът на Сталин пак ще се издигне на пиедестал; мъртвият вожд ще бъде провъзгласен за, макар и ограничен, все още далеч не постигнал и обхванал всичко, но все пак най-велик деец на миналото.

     С установяването на задължителния култ към Хистург и Фокерма ще започне вече пълно и всеобщо разпускане. Науката, философията, изкуството, обществените институции, законите – всичко ще бъде насочено към това, да се развихри сексуалната стихия. С всички средства всевъзможни извращения ще се проповядват и превъзнасят като прояви на, видите ли, разкрепостен дух. Колкото по-публично бъдат удовлетворявани те, толкова повече похвали и възхищение ще започнат да се изливат над героите. Медицината към това време ще излезе победителка над почти всички заболявания, паразитите и вредните микроби ще бъдат унищожени, а хигиената ще се издигне на такова ниво, че прахта и мръсотията в населените места ще бъдат напълно забравени. Тези стерилни улици и площади на градовете ще се превърнат в арена на всевъзможни видове и форми на масово безсрамие. Работният ден ще бъде сведен до минимум, свободното време ще стане почти неограничено; интересите, чието удовлетворяване е запълвало свободното време на хората в епохата на Розата на света, ще отмрат, подменени предимно от толкова разнообразни, изострени и напрегнати сексуални интереси, че ние, в ХХ век, не сме в състояние даже да си ги представим. Човешките градове ще се превърнат в подобие на градовете на Дуггур, с тази разлика, че тук ще бъде оскърбявано самото Слънце.

     И все пак абсолютна сексуална свобода все още няма да бъде постигната за всички. За всички граждани, освен, разбира се, за самия Антихрист и неговия елит, ще се запазят забрани за онези проявления или, по-точно казано, извращения, които са съпроводени с изтезания. Наслаждения от този род ще бъдат разрешени само за тези, които тясно свържат своята дейност с полицейската система и със службата за правителствена безопасност. Не е трудно да си представим нравствения облик на съществата, които тогава ще бъдат кадри на тези професионални садисти.

     И накрая, князът на Тъмнината ще остави единствено за себе си правото на наслаждението, което ще му доставя людоедството – не в преносен, а в буквален смисъл. Вероятно чувството на наслада, което той ще изпитва в подобни часове, се заключава не само в удовлетворяване на половия, макар и съвършено извратен инстинкт, а в съчетаването с това на сатанинското сладострастие, което се изпитва в момента на предизвикателството, отправяно към най-крайъгълните закони – и Божии, и човешки, и в подриване на душевните устои на съвестта, моралния страх и срама.

     Наслаждението ще се усилва и от съзнанието за безнаказаност.

     Чудовището ще се опива от това, че може да си позволи абсолютно всичко и при това не само заставяйки човечеството да съзерцава тези мерзости, но предизвиквайки в неговото развратено мнозинство смесено чувство на възхищение, завист, ужас и благоговение. Очевидно нещо сходно е тласкало някога деспоти от рода на Калигула и Нерон именно към такива деяния, в които садизмът се е смесвал с публична демонстрация на тяхното духовно безсрамие. Но съзнание за пълна безнаказаност в тях не можело да има: едни треперели за своята физическа цялост, други – пред образа на адските мъки. Само князът на Тъмнината ще бъде напълно свободен от тези два вида страх, отравящи часовете им на наслаждения.

     Защото да си позволи всичко това ще може само този, чието физическо тяло е неуязвимо и притежава такива свойства и способности, които значително превъзхождат физическите свойства на хората. Нараствайки от десетилетие на десетилетие, тези способности на противобожия каррох ще достигнат накрая такава мощ, че анти-Логосът ще ужасява и ще мами хората със своите появи едновременно в 3-4 точки от земното кълбо. Мнозина отначало ще заподозрат наличие на някакви негови двойници, но той ще разбие тази детинска хипотеза, като започне да се явява на народа във всички облици едновременно на едно място, ту съединявайки ги пред очите на всички в един, ту размножавайки ги.

     Такива особености на неговия каррох напълно ще освободят това същество от всякакъв страх от евентуално насилствено прекъсване на неговото физическо съществуване. Що се отнася до естествената смърт, то постиженията на демонизираната наука ще доведат до това, че съвсем реално ще се постави въпросът за продължаване на живота до неограничено дълъг срок, във всеки случай поне за притежателите на каррох. При цялото могъщество и ясност на неговия разум, при цялата острота на неговото трансфизическо зрение на Антихриста ще бъде свойствено това отклонение, което е свойствено на всички демонични същества – вяра в своята крайна победа. Той ще бъде убеден, че е неподвластен на физическа смърт, а следователно – и на задгробно възмездие, че е достатъчно силен за постигане на физическо безсмъртие, че постепенно ще разпространи своята власт над много други слоеве на Шаданакар и даже на планети от други звездни системи и че с времето ще може, по собствена воля, да видоизменя своите тела, мълниеносно преминавайки от слой в слой, от свят в свят посредством самопроизволна трансформация. Наистина, подобни мечти ще си останат мечти, но самопроизволно преминаване в шрастрите и обратно той наистина ще постигне, а продължаването на неговия живот отвъд обичайната човешка граница ще стане реален исторически факт, затова неговото царстване ще продължи над 100 години, а може би и значително повече.

     Ще бъде подготвена система от мероприятия изключително сложни, безпримерни по своя научно-технически размах, с което се има предвид приспособяването на повърхността на Марс и Венера за обитаване от излишъка от човечеството. Ще бъдат изпратени и няколко експедиции на планети от други звездни системи, но тези експедиции няма да се завърнат на Земята. Що се отнася до Венера и Марс, то да доведе този свой замисъл до край властелинът на света няма да успее и моментът на смяна на еоните на земното кълбо ще завари повърхностите на съседните планети почти толкова необитаеми от хората, колкото са те и сега.

     Абсолютно освободен от страх, той ще бъде абсолютно свободен и от жажда за любов – потребност, която му е била все още позната във времената на предишната му инкарнация. На Сталин му се е искало не само да се страхуват от него, но и да го обожават. На Антихриста ще му бъде нужно само едно: всички, без изключение, да бъдат уверени в неговото неизмеримо превъзходство и да проявяват пред него абсолютно покорство.

     Междувременно всеобщото изобилие непрекъснато ще нараства и регламентираният работен ден ще бъде сведен до нищожен отрязък от време. Техническата интелигенция, опирайки се на която анти-Логосът е правел първите си стъпки, ще получи привилегировано положение и човечеството ще влезе пак в период на главозамайващ технически прогрес, макар че представата за мирозданието, методите за изследване и формите на техниката безкрайно ще се различават от съвременните. Още към края на XX век от класическия материализъм няма да остане и следа, картината на света ще се окаже неизмеримо по-сложна, а към XXIII столетие единствената идеология, задължителна за всички, ще стане тази, която ще бъде създадена от Антихриста. При цялата си бездуховност материалистическата доктрина все пак е по-малко вредна, отколкото демонизираният изцяло мироглед на бъдещето. Тя е по-здрава етически и неслучайно създаденото и пропито от нея народоустройство държи центробежния сексуален инстинкт на строга юзда, на моменти даже достигайки, както това е ставало в началото на Великата революция в Русия, до своеобразен аскетизъм. Квази-религията, натрапена на човечеството от Антихриста, изобщо няма да бъде лишена от духовност в широкия смисъл на тази дума. Борбата с духовността е нужна само на определен етап, за да разчисти място за разливането и всеобщото потапяне на умовете и волята от духовността демоническа, чиито философски и религиозни форми днес все още е крайно трудно да си представим. Във всеки случай, ако бездуховността сама по себе си може да бъде виновна само за следсмъртното хвърляне на душите в чистилището, в Скривнус, Агр и Дромн, то демоническата духовност ще завлича душата в значително по-жестоки и дълбоки трансфизически ями. Една от тях ще бъде слоят, който сега все още се подготвя – Цебрумр, където над демонизираните шелтове и астрали на хората ще господства егрегорът на всемирната противоцърква на Антихриста. Други кратери ще поглъщат в световете на магмата и ядрото, трети – в Дуггур и в лунния ад, създаван от Воглеа. Ще има и такава яма, чрез която избраниците на злото, след своята смърт, ще се издигат в тъмните висини, в Дигм, обречени за необозрими хилядолетия на робство на Гагтунгр.

     Елементите на тъмната магия – не тази, която ние познаваме от историята на древния свят и средните векове, а несравнимо по-действена, разработена и дълбока – ще се слеят заедно с науката, ще я напоят и ще я демонизират изцяло, а властелинът ще използва това сатанинско знание първо за разширяване на своето владичество и второ – за създаване на човечеството на условия за такъв разкош, какъвто ще предизвиква все по-голямо попадане на интересите на хората в посока към удовлетворяване на чувствеността, изострила се до невероятна степен. Тези, у които се запази способността да се стремят към нещо по-общо, ще бъдат въвлечени в осъществяването на грандиозни технически мероприятия, привидно полезни за целия свят. При това действително полезното ще се свежда до нула – или от други мероприятия, или от техните далечни следствия. Ще бъдат завършени даже някои мероприятия на Розата на света: затопляне на полярните области, например, пълно преобразуване на горските гъсталаци, на тропиците и пустинята. Но всичко това ще бъде постигнато с такива технически средства, които ще предизвикат катастрофално изчерпване на всички стихиали на Природата – и на тъмните, и на светлите. Когато настъплението на машинната цивилизация срещу Природата започне да се осъществява в универсални мащаби, целият ландшафт на земната повърхност ще се превърне в завършена картина на антиприродата, в редуване на урбанизирани полуградини и небостъргачи. Стихиалите ще се откъснат от своята среда в Енроф. Реките и езерата, поляните и полетата на Земята ще станат духовно празни, мъртви, както реките и степите на Марс, и лишените от жизненост останки от растителност ще се поддържат само от разлятата все още навсякъде арунгвилта-прана и от механично действащите по инерция метеорологични и орологически процеси. Тази вътрешно опустошена и външно осакатена Природа в никого няма да може да предизвика нито естетически, нито пантеистични чувства и любовта  към Природата на предишните поколения ще стане психологически непонятна.

     В началото на царстването си властелинът ще издигне столицата на света сред Алпите. Основното място на неговото пребиваване ще бъде там. И към края на неговото господство този град ще се прослави с умопомрачаващо великолепие, а неговото население ще достигне няколко десетки милиона човека.

     Разбира се, даже във времената на от нищо неограничаваната власт на тиранина ще се намерят немалко хора, чието вътрешно същество ще въстава против онова, в което Антихристът превръща човешкия живот. Но контролът над психиката ще позволи да се разкрива подобна насоченост на мислите в самия им зародиш и на едва немного единици ще се отдаде да постигнат овладяването на системата за духовна отбрана по-рано – преди да бъдат унищожени физически. Неизмеримо по-голям брой от тези, в които оцелеят искрата на човечност и проблясъкът на съвест, ще изпаднат в отчаяние. Броят на самоубийците ще нарасне до баснословно число. Впрочем тогава кармичните последици от самоубийството ще бъдат различни от сега: от гледна точка на следсмъртието на душите даже самоволното излизане от живота ще се превърне в значително по-малко зло, отколкото покорността пред Антихриста и загубата на човешкото име.

     Но колкото и голямо да бъде количеството на самоубийците, все пак те ще бъдат малцинство. С всяко ново поколение от съзнанията на милиардите все повече ще се изтриват отблясъците от влиянието на Розата на света. Последните живи свидетели на нейния залез скоро ще си отидат от живота; ще ги последват и тези, които все още са запазили трошички от знанията за историческата правда, получени от предшестващите поколения. Всички опасни за Антихриста писмени или други свидетелства ще бъдат унищожени; за притежаване на такива материали ще се полага мъчителна смърт. Такава смърт ще постигне и тези, у които разбирането на правдата ще възникне непроизволно, независимо от всякакви книги, и онези, които се осмеляват да споделят своя духовен опит с когото и да било. Не е така трудно да си представим духовния портрет на тези поколения, които към XXIV столетие ще се окажат почти единствените жители на Земята. С очи, привикнали още от младенческите години към ежедневни зрелища на най-изострен разврат, с ум, насочен само към търсенето на все нови и нови видове чувствено наслаждение или на окончателно опустошение на Природата, със съвест, заглушена от стогодишната проповед на аморалност, с кълновете на висшите движения на душите, стъпкани до корен от обществено издевателство, със съзнание, лишено и от най-малките догадки за други ценности и идеали на озарените епохи, тези нещастници, още от годините на своята младост, ще бъдат не хора, а страшни и жалки техни карикатури. Младостта ще стане за тях тази възрастова граница, когато вече е изпитано всичко възможно, тялото е вече износено, а душата е смъртно преситена и по-нататък съществуването продължава само по инерция. 

И сетен век, век на страха

ще видим ти и аз.

Ще висне гол свод над греха,

и ще застине в миг смеха

без жал и милост в нас… 

     Така поколение след поколение, умирайки на Земята, ще отиват в световете на Възмездието и тези светове, подобно на кухня на ада, ще бъдат изпълнени с кълба, както никога, с гъсти, дебели – неспирни кълба гаввах. Никакви световни войни, революции и репресии, никакви масови кръвопролития не биха могли да породят гаввах в такива огромни количества, да нахранят с тях демоничните пълчища до такова невъобразимо раздуване.

     Малко преди края на своето господство князът на тъмнината ще започне да търси начини за такова наказание на непокорните, което – в случай на успех –  би  поставило под съмнение бъдещата победа на Светлината в земния Енроф. Отлично знаейки, че физическото унищожаване на неговите противници, колкото и да е мъчително, освобождава техния шелт и астрал,  издига душата в Синклита на Аримойя и с това умножава тези могъщи войни на Светлината, той ще започне работа над това, да изнамери начин за унищожаване на самия шелт на непокорните. Ако това би му се отдало, умножаването на светлия стан би се прекратило напълно, а монадите, чийто   шелт би бил унищожен, биха били принудени да започнат създаването на цялата своя гирлянда отново.

     А и като цяло човечеството, даже в своя демонизиран аспект, няма да удовлетвори Антихриста. То все още ще му бъде нужно като източник на гаввах, да. Но като живи жители на Енроф, осъществяващи неговия план, то няма да може да изпълни изискванията му. Хората ще се окажат твърде ненадеждни: над всеки от тях в лъчезарния Иролн все пак ще бодърства неговият Висш Аз и даже в развратената душа ще дреме податливата, но неугасима искра на съвестта. Даже самото отчаяние, безразличие и отвращение към живота, които накрая ще обхванат много от тях, ще бъдат нетърпими за Антихриста. За какво му е нужен интелектуалният паралич, който настъпва след пресищането и отчаянието? Подобни същества не са способни за по-нататъшно развитие на демонизираната наука и техника, за завладяване на Космоса и пренастройването му на дяволска тоналност. Ще стане насъщно необходимо въвеждането в Енроф на тези високо интелектуални демонични същества, които чакат и се домогват до него в своите инфрафизически области на обратната страна на света. И князът на тъмнината ще извърши още едно чудо – не по-малко от чудото на превръщането на неговото физическо тяло в каррох: с помощта на въплътената Лилит той ще породи чета от полухора-полуигви; малко отличаващи се от хората по своя облик, те ще имат същия шелт, какъвто са имали в своите пъклени шрастри; физическото им тяло ще бъде, ако може да се каже така, карохизирано. Размножавайки се стремително, като риби или земноводни, след две-три поколения те ще станат почти милион и ще поемат ръководството на човечеството, което предвещава в бъдеще пълното изчезване на човека като такъв от лицето на Земята. Кръстосването на хората с полу-игвите ще се окаже напълно изключено; то ще бъде мъчително за хората и напълно безплодно.

     По лицето на Земята ще плъзне Античовечество. На размножаващите се полуигви ще им бъде необходимо пространство. За да го освободи, властелинът на света ще обърне своя погубващ поглед първо към света на животните. Не знам какви мотиви ще изтъкне той в оправдание на пълното изтребване на животинските видове, в това число и на такива, които – с усилията на Розата на света – отдавна ще са били издигнати до нивото на разумното и творческо битие. Крайно възможно е изобщо да не бъдат необходими никакви мотиви, тъй като никой няма да може да му търси сметка. Във всеки случай животинският вид ще бъде изтребен, а бившите резервати и животински зони ще започнат да бъдат подготвяни за приемане и изхранване на милиарди полуигви. Със същите тези цели ще започне да се привежда в изпълнение и проектът за приспособяване на повърхността на съседните планети за органичен живот.

     За княза на тъмнината катастрофата ще настъпи неочаквано и въпреки неговата абсолютна вяра в своята безгранична победоносност и в своята безнаказаност.

     Тя ще бъде предизвикана от това, че монадата на императора, някога похитена за него от Гагтунгр, без която е невъзможно пребиваването му като живо същество в Енроф, най-накрая ще бъде освободена. Самият Спасител Христос ще се яви за нея в Дигм, лилавият океан ще се отдръпне пред Него встрани, Гагтунгр в неописуем ужас ще се хвърли в Шог, а нещастната монада ще бъде издигната в недостъпни за него висоти. Нейната връзка с първоначалния  владетел, измъчващ се в Гашшарва, ще бъде възстановена, а връзките с материалните покривала на Антихриста – прекъснати. Същността на катастрофата ще се заключава в това, че князът на тъмнината внезапно ще започне да пада, по-точно – да се  срива, през всички слоеве на пъкъла, ще прореже като мълния световете на Възмездието, Магмата, Ядрото и през Дъното на Шаданакар ще изпадне напълно от брамфатурата до лишеното от време Дъно на Галактиката.

     Катастрофата в нашия свят ще се разрази нагледно, пред очите на много живи хора и полуигви, в момента на един от най-пищните апотеози на анти-Логоса. За потресените тълпи това събитие ще изглежда така, сякаш каррохът на това същество, внушаващо на всички трепет на мистичен ужас и току-що пребивавало в неуязвимост, изведнъж ще започне да губи видима плътност и бавно да се превръща в нещо като мъгла. При това властелинът на света внезапно ще разбере какво става и ще се държи така, както никой никога не го е виждал: в неописуемо отчаяние, крещейки с неистов глас, той ще започне да се хваща за каквото му попадне, да се мята, да вие като звяр и така постепенно, в продължение на часове, ще изчезне от очите на хората.

     Катастрофата, с която ще завърши животът на Земята на Лилит при последното нейно въплъщение, няма да има нито един зрител. Веднага след гибелта на Антихриста тя ще изчезне неизвестно как и къде. В действителност нейният физически облик безследно ще се разпадне на съставните си компоненти. Това няма да го знае никой и нейното търсене ще продължи дълго. Ще се появят даже самозванки, но, разбира се, нито една от тях няма да може да издържи докрай такава нечовешка роля. И немалко хора ще свършат със себе си от тъга по безвъзвратно изчезналата.

 

 Прочетено: 1112 пъти