Когато заговорих за проблема на възпитаването на облагородения човек и за свързаните с това проблеми на преобразуването на държавата в Братство, а на планетата – в градина, аз временно изключих от полезрението и друга огромна проблематика. Това е проблематиката на тези външни социално- политически, икономически и културни мероприятия, които ще спомогнат за въдворяване на всеобщо материално благосъстояние и хармонизиране на човешкото общество.
Мисля, че целият период между възникването на Розата на света и установяването от нея на етически контрол над държавната власт трябва да се разглежда като подготвителен. По време на този период ще бъде изградена нейната структура, ще се формират и размножат нейните организации – религиозни, политически и културни. Всестранно ще се разработят нейното учение и нейната конкретна историческа програма; ще се разгърне най-широко проповедничество – писмено и устно, във всички демократични страни и на всички езици. А нейните кадри, който в началото са се свеждали до десетки или стотици, ще се превърнат в многомилионна и всемирна общност. Във всяка страна, където този период от съществуването на Розата на света може да бъде допуснат от конституцията, е допустимо и участието на нейните политически организации в общонародните избори наред с другите партии. От само себе си е ясно, че от устата на нито един от нейните агитатори или кандидати по време на предизборната кампания (впрочем точно както и по всяко друго време) не трябва да се откъсват нито дума на лъжа, клевета, лекомислени обещания, самореклама, дискредитиране на противници, дори просто непроверени твърдения. На тях им подобава да се държат така, че в очите на народите върху Розата на света да няма нито едно петно. Тя трябва да спечелва политически победи не въпреки своите етически заповеди, а благодарение на тях.
Вероятно Розата на света ще установи контрол над държавната власт по различно време в различните страни. И възможно е няколко такива страни да могат да се обединят в конфедерация много по-рано, преди възможността за всеобщо обединяване да стане реалност. Но социалната и политическа обстановка в течение на този подготвителен период може да бъде толкова пъстра и непредрешима, че непредрешими да са и онези пътища, по които Розата на света, като всемирна разклонена организация, ще установи контрол над властта във всемирен мащаб. Може само да се каже, че тъй като на подобна стъпка тя ще има право само при съблюдаване на нормалните демократични процедури и само разполагайки с мнозинството гласове във всички страни, то трябва да се предположи, че решаващият акт ще има форма, подобна на някакъв референдум или плебисцит. Лесно е да си представим, че такъв референдум ще ѝ осигури победа в повечето страни, но не във всички. Времето, обаче, ще работи в нейна полза, нейните идеали и методи ще бъдат привлекателни за такива огромни маси от хора, че след изминаване на няколко години втори референдум ще привлече в Световната федерация и последните от съпротивляващите се държави. Тогава ще започне първият етап на етическия контрол над световната държавна власт, при което националните общности на Розата на света ще поемат контрол над националните правителства.
Ако всеобщото пълно разоръжаване не бъде постигнато преди този момент, то законът за незабавно, всеобщо, абсолютно разоръжаване ще стане, трябва да се предполага, онова, с което Розата на света ще ознаменува своето установяване на етически контрол. Що се отнася до самата техника на разоръжаването, то да я предвидим ще е невъзможно, а и не е необходимо: нея ще я създаде поколението, на което ще се наложи да приложи в живота това разоръжаване. Възможно е да се създаде, например, Министерство за разоръжаване в правителството на Федерацията и съответните министерства в правителствата на всички държави-членки. Ако отчетем огромността на икономическите проблеми, свързани с всеобщата демилитаризация и с преоборудването на военните предприятия за мирно време, както и с трудовото осигуряване на освобождаващите се от оръжията няколко десетки милиони човека, то би било естествено да се предположи, че процесът на всеобщо разоръжаване ще отнеме най-малко пет или седем години.
Отдавна се изчислява колко пари може да освободи всеобщата демилитаризация. Ние не знаем кога и в каква обстановка ще стане тя и поради това точните оценки в тази област са изградени върху пясък. Но изглежда, че общата сума ще бъде не много далеч от един трилион долара, така или иначе, тя ще бъде невъобразимо висока. Именно тази сума ще даде възможност за провеждането на велики реформи.
През първия период на управлението на Розата на света националните, местни особености на политическите учреждения, традиционните обществени институции в различните страни все още са налице, изменяйки се постепенно, и то не отвън, а отвътре, докато универсалната държава не изгуби специфичните черти на бюрокрацията. Изобщо идването на Розата на света не предполага незабавно преразглеждане на конституциите на държавите-членки, с изключение на този единствен пункт, който следва да бъде изменен или допълнен в този смисъл, за да направи уговорка за признаването на самата Роза на света като инстанция, ограничаваща държавния суверенитет. В бъдеще са възможни и дори неизбежни промените в много членове на закона, но отначало те ще се отличават, струва ми се, по-скоро с технически, отколкото с принципен характер. Във всеки случай населението на всяка страна самò ще определи със свободно волеизявление подлежи ли неговото политическо устройство на незабавни и коренни преобразувания, или то трябва да бъде в основата си запазено. Могат да се намерят, например, даже такива страни, където привързаността към традиционното монархическо устройство ще се окаже устойчива и стабилна. Нима е толкова трудно да си представим, че консерватизъм от този род ще бъде намерен в Англия или Япония? Разбира се, в подобни случаи монархическият принцип трябва да бъде запазен. Когато самото съвременно понятие за държава започне да отмира, превръщайки се предимно в понятие за стопанско-планиращ механизъм, носителят на короната ще остане духовен глава или живо олицетворение на славното минало на своя народ и неговите традиции.
Същото се отнася и за социално-икономическата структура на отделните страни. Впоследствие, когато общата социализация постепенно въвлечè в своя процес всички народи и материалните нива на различните страни станат сравними, ще започнат да се изравняват и техните социално-икономически структури. Към това време повечето предприятия – промишлени, селскостопански и търговски, вече ще бъдат предадени в ръцете на обществени асоциации, при което всяка от тях ще стане автономен колектив, юридическо лице, използващо всички доходи от своето предприятие, с изключение на сумите, отчислявани към държавата. Държавата ще финансира създаването на нови асоциации, като взема предвид материалните потребности на обществото, и ще ги осигурява въз основа на дългосрочни кредити с необходимото оборудване. Реорганизацията на частните предприятия в такива асоциации ще бъде насърчавана. Вероятно вземането на средства от населението тогава ще приеме форма, напомняща съвременния всеобщ подоходен данък, само че по-съвършена. Но за да може принципът на асоциациите да стане солидна основа на финансовата система на универсалната държава, трябва да измине, разбира се, немалко време.
Що се отнася до политическите партии, то те ще функционират както и преди. Единствено препятствие за тях може да бъде само едно – техният агресивно-национален, агресивно-класов или агресивно-религиозен характер. Да квалифицират една или друга партия като агресивна имат право само инстанциите на самата Роза на света. Впрочем пълна забрана на такива партии няма да се налага даже на първия, сравнително строг етап; но от право на устна и писмена пропаганда на своите възгледи те ще бъдат лишени. Твърде страшно е това, което обещава на човечеството тяхната власт, макар и адептите им да не са разбирали напълно цялата дълбочина на този ужас. Впоследствие, за постигането на максимална свобода, от забрана и контрол ще бъдат освободени дори и те. Но това е допустимо, според мен, не по-рано от втория етап, когато самият стадий на общото културно развитие ще служи като гаранция срещу агресивни или сепаратистки идеи.
По време на първия етап трябва да се постигне всеобщо материално изобилие. В дейността на Розата на света ще има и нещо, което да съвпада даже с комунистическата мечта. Всеки от гражданите, независимо от своята нация, местожителство, професия, трябва да бъде осигурен така, че да са напълно удовлетворени неговите основни потребности: храна, дрехи, жилище, подходяща за неговия характер и навици работа, време за почивка, свободно време, лечение, елементарни житейски удобства, повишаване на образованието, приобщаване към изкуствата и науките, за религиозни дейности. Тези огромни суми, които в капиталистическите общества все още се харчат за разширяване на производството, което води до свръхпроизводство и безработица, до кризи, ще се влагат в начинания, които не носят никаква печалба и никаква икономическа верижна реакция. Имам предвид строителни и културни мероприятия от световен мащаб. Кадрите на световната работна сила ще се наложи да се преразпределят така, че, от една страна, да се приключи с безработицата, а, от друга – да се пристъпи към прогресивно намаляване на работния ден. По-нататъшен ръст на техниката и производителните сили ще сведе това намаляване на работния ден до немного часове. Органите по здравеопазването и социалното осигуряване ще разширят мрежата на своите лечебни и здравни заведения и в най-отдалечените кътчета на земното кълбо, като тя ще обхване всички слоеве на обществото, включително и селячеството, което досега почти не се е ползвало фактически от тези свои права. Струва ли си да говорим тук за по-частни постижения в тази област, например за това, че световният мащаб на санитарно-хигиенните мероприятия ще позволи да се отстранят вредителите и паразитите? Или за това, че постиженията на медицината ще сведат до нула много от заболяванията, които измъчват човечеството в наши дни?
Да предрешавам чисто икономическия аспект на тези реформи не е моя работа. Дори бих казал, че това не е работа на моето поколение, каквато и икономическа проницателност да притежават някои негови представители. Да се регламентират за десетилетия напред такива подробности би означавало да се отдадем на ненужно и дори вредно фантазьорство. Ще дойде време и авторитетна инстанция ще разработи и – с всеобщо одобрение – ще пристъпи към осъществяване на световна икономическа реконструкция.
Впрочем не са нужни много усилия, за да да си представим именно някои подробности. Например лесно е да си представим или, по-точно – да съобразим, че през първите години навсякъде ще се създава много мощна промишленост за строителни материали: база за световно строителството. По-късно това строителство – на първо място жилищното, ще се разгърне в пълния си мащаб. То ще обхване всички страни, за да може в най-близкото след това десетилетие тези бордеи, бедняшки колиби или къщурки на изостаналите народности, или натъпкването им до откат с бедните общности в градовете да бъдат изтласкани в областта на тъжните спомени. Те ще отстъпят място на жилища от различен тип в зависимост от климата, потребностите и вкусовете, от битовите традиции, от националните стилове – започвайки от вили и бунгала и свършвайки, може би, дори с високи сгради; но всички тези жилища, в равна степен, ще отговарят на потребностите на живеещите в тях.
Перспективното мислене води до извода, че задачата за превръщане на планетата в градина е рационално да бъде започната от области, които все още не са заселени. А това се свързва с въплъщаването на старинните мечти за усвояване на най-големите пустини – Сахара, Гоби, Калахари, на вътрешните райони на Арабия и Австралия. Тяхното напояване и озеленяване ще се превърнат в първите опити за комплексно, всестранно преобразуване на големи площи от земната повърхност в художествено съвършен ландшафт. Ще започне работа по затопляне на полярните региони и зоната на вечната замръзналост; усвояването на ядрената енергия, изглежда, вече създава необходимите за това технически предпоставки. В тропическия пояс ще се разгърне огромна работа по разчистването на горите на реките Конго, Нигер, Амазонка, Ориноко и по превръщането им във висококултурни области. От страните, страдащи от пренаселеност, ще се организира емиграция на трудовото население в райони, съответстващи на неговите климатични и културно-битови навици. Доброволните преселници, използвайки развита техника и осигурени с всички необходими жизнени средства, ще пристъпят към превръщане на тези райони във високопродуктивни селскостопански площи. За улесняване на икономическите връзки, за въвличане на останалите участъци във всемирния стокооборот и културния обмен стотици милиарди ще се влагат в развитието на международен транспорт и комуникационни съоръжения.
Към това време предимствата на пътническата авиация пред наземните средства за общуване ще станат още по-забележими, отколкото сега. Но релсовият транспорт, поне някои негови разновидности, още дълго време ще си остава най-масовото, демократично средство за комуникация; ще запази водещата си роля и като товарен транспорт на дълги разстояния. Разположени надлъж и нашир трансконтинентални магистрали ще опасват континентите така, както в магазините връзват и опаковат закупения от купувача абажур. Отлично разбирам, че посоката на тези линии ще се определя своевременно въз основа развитието на тези културно-икономически връзки, които сега могат да бъдат предвидени само с грешки и големи пропуски. Но аз, кой знае защо и досега, размишлявайки над картата на света, обичам да изпитвам чисто детско удоволствие, когато пресмятам възможната посока на тези трасета. Приятно ми е да мисля, например, че планираната още в миналото столетие магистрала Кейптаун – Кайро ще завърши накрая с построяване и ще бъде продължена през Кавказ до Петроград, а друга, започваща от същия Кейптаун, ще пресече цялата Западна Африка и по два подводни тунела – под Гибралтар и Ламанш, ще достигне Лондон. Моето въображение се радва при мисълта за магистрала Етиопия – езерото Чад – Сенегамбия и още повече – за най-огромния афро-азиатски железен път от Сайгон през Калкута, Багдад и Кайро до Казабланка. На мен ми се струва, че отдавна се налага от само себе си и, разбира се, ще бъде построена трансевразийска магистрала, която ще свърже страните от Южна Европа със Средна Азия, в Алма-Ата съединявайки се с пътя, който пресича Тян Шан и Син-Цзян и достига Пекин. Натъжава ме мисълта, че няма да доживея до построяването на големия път от Москва през Ташкент и Кабул до благословения град Делхи и че чак моите внуци и правнуци ще пътуват с експреса “Мадрас – Лхаса – Иркутск – Норилск”. Търся някаква утеха в мисълта, че полярната магистрала в Сибир ще бъде завършена по-бързо, свързвайки се през Воркута с Централна Европа, а посредством тунел под Беринговия пролив – с железопътната мрежа на Америка.
Е, пожертвах половин страница за този детински мечти. А сега – да сложим забавното настрана.
На известен исторически етап пред Розата на света и цялото човечество ще възникне дилемата: или световната Федерация ще продължи да съществува като такава, или универсалната държава, която може да се преобразува в Братство, отначало трябва да бъде превърната в космополитен монолит – космополитен в смисъл, че етнографските и културни особености на нациите, разбира се, ще бъдат уважавани и защитавани, но противоречията между тях ще отслабнат дотолкова, че административно-политическата структура на всички страни може да бъде направена еднаква само с минимални местни отклонения. Борбата между привържениците на двата пътя на развитие с нищо, вероятно, няма да напомни социално-политическите конфликти от миналото: това ще бъде борба на идеи, протичаща на високо морално ниво, и борещите се ще разполагат само едно оръжие – думите. След продължително всенародно обсъждане ново гласуване ще разреши въпроса и ако Федерацията започне да се превръща в монолит, то върховният наставник на Розата на света, проявил се като глава на привържениците на Федерацията, доброволно ще отстъпи поста на своя идеен противник.
Има известна логика на техническото развитие, логика на цивилизацията. Каквито и да са убежденията и идеалите на човека, ако е способен да мисли перспективно, размишлявайки за бъдещето, той няма да може да подмине нито проблемите, свързани с усвояването на Сахара или Арктика, нито световното жилищно строителство, нито предварителни жалони, набелязващи посоката на големите бъдещи магистрали.
Именно това е тази страна на представите за Бъдещето, в която предположенията на Розата на света съвпадат, в някои подробности, с панорамата на мечтата за комунизма.
Но това, което за комунистическата мечта се явява като точки, възвестяващи близък предел – по-нататък отива само мечтата за космически кораби, – същото за Розата на света са само някои от външните мероприятия на първия етап от нейното управление.
Тъй като за избягване на свръхпроизводството и икономическите кризи трябва да се влагат огромни суми в строителство бездоходно, в предприятия и учреждения нерентабилни, то средствата, които могат и трябва да бъдат насочени към задачите на религиозно–културното строителство, през следващия век ще станат фактически неизчерпаеми.
Това строителство ще придобие, разбира се, много форми, сега все още непредставими, и ще започне да се развива по различни паралелни пътища. Иска ми се да се спра сега на една от тях, на създаването на големи огнища на новата религиозна култура, защото архитектурните ансамбли, вместващи и изразяващи тези огнища, аз виждам, с настойчивостта на неизбежното и с отчетливостта на видяното лично, през почти целия си съзнателен живот. Бях едва на 15 години, когато тези образи започнаха да се появяват пред мен за пръв път, а година по-късно вече се опитвах да ги изобразя с помощта на молив. Не станах нито художник, нито архитект. Но образите на тези ансамбли, техните екстериори и интериори, така величествени, че ми се иска да ги сравня с планински вериги от бял и розов мрамор, увенчани с корони от златни гребени и потопили своето подножие в цъфнали градини и гори, ставаха все по-определени от десетилетие на десетилетие в моя живот. Дали Розата на света ще осъществи подобни ансамбли или не, но тази книга, струва ми се, няма да пострада, ако на нейните страници се появи този мираж на далечни бъдещи епохи. Та нали компонентите на миража непременно съществуват, макар и на по-голямо разстояние, а самият мираж само ги приближава към пътешественика, бродещ по пустинните пясъци.
Тези големи центрове на религиозна култура, заедно с мрежата от техните многобройни филиали, постепенно ще въвличат все по-големи и по-големи кръгове от човечеството в широкото русло на творенията на щастливата слънчева религия, в руслото на личното и социално усъвършенстване, в руслото на най-съвършеното богопознание и съприкосновение с другите светове посредством любовта, Природата, творчеството и свещенодействието.
Религиозно-културното строителство няма да приключи, докато човечеството се ръководи от Розата на света и докато духовната жажда в човешката душа е жива. Към тези форми, които ще се издигат най-напред, впоследствие ще се присъединяват нови и нови. И не може да се предскаже нито характерът на много от сградите, невероятни по своята грандиозност, с които ще се ознаменува третият етап от управлението на Розата на света, нито поне тяхното предназначение. Аз бих желал да спомена само няколко основни типа от тези съоръжения, които – както ми се струва – ще бъдат издигани повсеместно през първия и втория етапи. Да се изчерпи тяхното многообразие е немислимо даже по отношение на тези недалечни, все още достъпни за нашите прогнози, времена.
Виждам как в най-големите градове по света, а след това и изобщо във всички градове, се издигат огнища и източници на новата религиозна култура; аз от юношеството си съм свикнал да прилагам към тях наименованието вероградове – градове на вярата: наименование не напълно удачно, условно, но не зная как всъщност ще ги наричат тогава. Това са архитектурни ансамбли: оста на всеки от тях е храмът на Слънцето на Света, окръжен от венец от по-малки светилища. Съставлявайки единно цяло със системата от паркове, басейни, улици, горички и площади, неразделна съставна част от всеки вероград – особено в големите градове, ще се издигнат мистериали, медитории, театри, музеи, религиозно-философски академии и университети, галерии, философиати, храмове на Синклитите, храмове на стихиалите и стадиони; във вероградовете ще се включат и известно количество жилищни домове. Подобен комплекс ще стане средоточие на духовния и културен живот на града и района, център на масови тържества, чествания, масови богослужения, шествия, спортни състезания, освободени от тяхната предишна бездуховност и свързани сега с култ към светлите стихиали, те ще бъдат центрове на религиозно-просветителска, религиозно-художествена, религиозно-научна работа, източници на солидарност, радост и усъвършенстване.
За да не се подлага на коренно преустройство централната част на градовете, за вероградовете ще бъдат отредени вероятно големи райони в покрайнините на жилищния масив. В дълбочина на този масив от верограда ще се устремят няколко широки зелени ивици или лъчи. И макар че, рисувайки подобни картини на бъдещето, не бива да се впускаме в подробности, тъй като най-вероятно именно в подробностите няма да съвпаднат те с нейните щрихи, когато тази картина на бъдещето стане настояще, при все това аз не мога да се лиша от удоволствието да разкажа за това малко по-подробно, отколкото трябва. При това ще подчертая, че някои названия са напълно условни, те са измислени от мен, за да разгранича едни изобразявани обекти от други. Такива, например, са названията на зелените ивици, свързващи верограда с градските масиви и предназначени за тържества, за отдих и разходки, за тържествени шествия: Златният път, Триумфалните градини, и третият – паркът, имащ особено, художествено-историческо значение. Тези три парка са начинания с напълно своеобразно предназначение и характер.
Това са ансамбли, изградени на най-високо равнище на художествено качество и съчетаващи богато залесяване с масивни скулптурно-архитектурни съоръжения: с арки и паметници, стълбища и фонтани, а главно – с монументални групи от все още безпрецедентни жанрове. За всички тях подножието представлява море от цветя с тревни площи и езера. Тези паркове ще бъдат създадени с цел чрез високо естетическо удоволствие да се развива чувство за стил и художествен вкус, чувство за историческото и метаисторическото, чувство на културен универсализъм и общочовечност.
Като един от тези паркове аз виждам Триумфалните градини, свързващи верограда с исторически формиралия се център на града: те са посветени на историческите спомени на съответния народ. Да си представят, например, бъдещата Москва без Триумфалните градини, на нашите потомци ще им бъде толкова трудно, колкото на нас – да си представим нашата столица, лишена от Кремъл. Да приложим към тези Градини старото наименование парк и особено – проспект или булевард, би било невъзможно. Обширно зелено пространство с монументални групи от дървета, зелени площи и цели горички, оградени от двете страни с улички с пъстра настилка от разноцветни камъни, ще се устремяват от крайградските хълмове над реката, където е разположен храмът Слънцето на света [във Фили или в с. Коломенское], към Кремъл. Улички го отделят от фасадите на сградите, ту повишаващи се – в ъглите на кръстовищата – до размери, сходни с високите здания, ту снижаващи се до няколко етажа: това са културни учреждения, хотели, жилищни домове – на места те отстъпват малко във вътрешността, правейки място на площад или партер. Самият Зелен масив се прорязва по цялата дължина на главния пешеходен път, а надясно и наляво от него се разклоняват лъкатушещи пътечки, поляни и цветни лехи, а сред огромните групи от дървета и лехи се откриват, тук-там, скулптурни формирования от нов тип. О, те ще бъдат разнообразни почти до безкрайност. Аз виждам, например, следния странен жанр.
На открит цокъл, правоъгълен и издължен, към който водят от три страни ниски полегати стълби, се издига стена, облицована с мрамор: червен или зелен, сив или розов. Нейната продълговата повърхност е само фон. Отчасти почти в същата равнина с нея, отчасти отделяйки се от нея като орелеф, отчасти свободно поставени пред нея, композиционно се свързват помежду си многобройни групи фигури: в някои случаи – от бронз, в други – от мрамор, но цветът на мраморните фигури не съвпада с цвета на мраморния фон, а е във фин и изразителен контраст с него. Така се отпечатват в камък и метал велики събития от отдавна отшумели времена от националната история: приемането на християнството, битката на Куликовското поле, издигането на Москва, драматичните сблъсъци на Смутното време и великолепната дейност на Петър, всичко – до епопеята на световните войни и Великата революция. Не можеш да познаеш колко такива композиции ще украсяват този художествен парк: двадесет? Трийсет? Но всяка от тях е само смислова ос на отделна скулптурно-архитектурна система; всяка композиция се допълва от свободно стоящи паметници на дейци от отминали епохи; понякога в системата се включва монументална арка; понякога от дълбините на зеленината поглежда строг и скромен параклис. А на кръстовищата на Триумфалните градини с градските магистрали се издигат своеобразни архитектурни структури – не знам как ще ги нарекат тогава – в памет на такива исторически събития, характерът на които се изразява по-лесно с методите на архитектурата, отколкото на скулптурата. От тази художествена епопея не трябва да бъдат изключени и моментите на големите национални бедствия: татарското иго, опричнината, скръбните дни на междуцарствие и много други. Те ще намерят своя израз в прости и сурови траурни паметници.
Друга зелена площ, насочена от верограда към Кремъл в полукръг, е лишена от парадната праволинейност на Триумфалните градини – тя е посветена на представителите на руската култура. Планирана е по-свободно и по-живописно, образувайки по-близък, по-вътрешен ландшафт и лесно вписвайки в него отделни паметници. Тяхната индивидуализация, тяхната непосредственост, разнообразието на техните художествени решения и тясната им връзка с растителното окръжение ще отстранят опасността да се притъпи чувствителността на посетителя поради изобилие от паметници и монотонност на скулптурните мотиви. Заедно с това такъв вид парк ще създава особено настроение, което ще съчетава тържествеността с топлината, а благоговението – с нежността. На скулпторите, архитектите и градинарите на бъдещето предстои необозрима работа над тези проблеми. Те ще привлекат на помощ нови строителни и облицовъчни материали, нова трактовка на парковото пространство и градските квартали, заключващи го като рамка и отчасти – като фон; те ще обогатят своите композиции с елементи на струяща, бликаща, неподвижно огледална или тихо пръскаща вода, с горящи под открито небе осветителни тела, с покрити галерии за разходки и тераси за свещенодействия и с много друго, което ще подскажат на тяхното въображение потребностите на онова време.
Но да се мисли за големите градове на бъдещето като за затворили се в почитане само на своята национална култура – значи да се конструира бъдещето по моделите на миналото. В съзнанието на хората от XXI век с всяко десетилетие ще се изтрива споменът за границите между културите и народите. Москва, например, от онези епохи не можем да си я представим без паметници на Платон и Коперник, Шекспир и Рафаел, Вагнер и Махатма Ганди в същата степен, както Москва от наши дни – без паметника на Минин и Пожарски. Възможно е с паметта за гениите на други култури да бъде свързан трети зелен лъч на верограда.
Като четвърти виждам Златния път – проспект-парк със съвсем особено значение. Започвайки от няколко километра от верограда и насочвайки се към храма на Синклита на Света, той – на пресечните си точки с градските магистрали – трябва да бъде обозначен със специални архитектурни конструкции. Всяка от тях следва да изразява една от великите метакултури на човечеството с нейния Синклит. По време на съответните празници по Златния път ще преминават мултинационални шествия и пред архитектурните символи на Еанна, Сукхавати, Олимп, Меру, Монсалват, Небесния Кремъл и Аримоя свещеничеството и народът ще извършват дълбок Мистериален обряд, свързващ сърцата на живеещите сега с цялото просветлено човечество.
Такива ми се явяват подстъпите към верограда. Самият вероград се състои от три архитектурни комплекса: храмов, културен и жилищен. За храмовия би било за предпочитане да говорим в следващата глава, във връзка с култа към Розата на света, а сега – да хвърлим поглед към някои неотделими от културния комплекс структури.
Една от най-важните сгради на верограда – това е мистериалът, театър на мистериите. В големите вероградове те вероятно ще са два: драматически и музикален.
Генетичeски идеята за мистериала води своето начало от дълбока древност: да си спомним мистериите на Елевзина, католическите свещенодействия през средновековието и като оцелял до наши дни техен рудимент – мистерията на Страстната седмица в баварското градче Оберамергау. Други мистериални традиции са все още живи в Индия, Индонезия и в страните с индомалайска метакултура. Но несравними с религиозния примитив на средните векове, идейното богатство и дълбочината на новото религиозно съзнание ще извикат към живот такива сценични свещенодействия, които ще се окажат отстоящи от старите мистерии толкова далеч, колкото нашите представи за Космоса – от системата на Птолемей. Оборудването с механизми, за които в началото на нашия век никой не би се осмелил дори да мечтае, ще позволят да се въплъщават литературни и музикални текстове с многопланово съдържание, мистериално да се изобразяват събития, извършващи се или извършили се в други светове на Шаданакар. Репертоарът на мистериалите ще се формира постепенно, когато жанрът на мистериите от нов тип, получил широко разпространение, ще предизвика появата на монументални драматически епопеи от този род. Но от ресурсите на мировата поезия и музикалната драма още сега биха могли да бъдат привлечени към постановка в мистериалите немалко първокласни произведения. Трагедиите „Есхил”, „Фауст”, „Орфей”, драмите на Калидаса и Тагор , „Пер Гинт”, „Лоенгрин”, „Парсифал”, „Сказание за невидимия град Китеж” – всички тези шедьоври могат и трябва да бъдат, най-накрая, философски и сценично интерпретирани като мистерии.
Още сега дори театралната техника би била в състояние да замени наивната бутафорна приказност на старите постановки с фино, мистично убедително изображение на многослойните реалности на света. Очертават се перспективи за такова техническо могъщество, когато йерархиите ще могат да бъдат сценично изобразени не в снижен, плосък, осакатено-очовечен вид, а в гигантски облици, мъгляви или светещи, профучаващи като повей на вятър или издигащи се нагоре като огнени торнада. Обогатяването на техническото оборудване с кинематографични средства ще разгърне пространството на сцената и ще позволи неговото разслояване на произволен брой планове, по такъв начин отразявайки паралелизма на протичащите в тях събития и процеси. Всичко това ще осигури появата на такива постановки, художественото великолепие и философската дълбочина на които е все още невъзможно да си представим.
Но към театралните постановки изпълнението на подобни мистерии не може да бъде приравнено; мистерията стои на половината път от театъра към обредността и много аспекти я сближават с богослужението. Затова формирането на колектив от изпълнители и режисьори на мистериала в никакъв случай не трябва приемствено да се свързва с формирования като театралната трупа. Етическите стандарти, прилагани към колектива на мистериала, към царящите в него атмосфера и обичаи, религиозното горене, без което той губи своя смисъл – всичко това не е прилагано и не може да бъде приложено към театралните артисти. Артистите на мистериала ще формират колектив, имащ сходни черти не с трупата, а с нейния антипод – с манастира. Съвместното обитание редом с мистериала, подчинеността на всекидневния живот на смисъла на мистериите, вътрешната работа над себе си, изгонването от личните отношения на всякакви признаци на враждебност, завист, съперничество и т.н. – нима такива механизми могат да предизвикат в театралните артисти отношение, различно от цялостното отричане на всякаква възможност да въплътят тези принципи в живота? – Но напразно би било да търсим между колектива на мистериала и манастира твърде много общи черти: ”единица” на такъв колектив не е самотният монах без семейство, а именно семейството на всеки член; разбира се, безбрачието на никого не може да се вменява като задължение. Не е необходима, дори е недопустима и тази степен на изолираност от света, която отличава манастира: артистът на мистериала не откъсва себе си от живота, той се намира едновременно в него и над него; задачата е в намирането на такива външни форми на съществуване, които биха изразявали това вътрешно положение и биха го подпомагали.
За един от основните видове вътрешна работа – съзерцанието, служат специални сгради, включени във всеки вероград като негов необходим компонент: медитории. Заобиколен от тиха и безлюдна градина, разделена на неголеми шумоизолирани помещения, медиторият представлява кръгла, кулообразна сграда на няколко етажа. Около стълбите и асансьорната клетка, като радиуси, са разположени еднотипни, много семпло обзаведени кабинети: удобно кресло, диван, малка масичка, зад прозорците – дърветата на градината. Посетителят получава за няколко часа възможност да се наслади на съвършена тишина и спокойствие, на негово разположение има предмети, необходими за различни видове медитация: цветя, зърна, минерали, скулптурни и живописни изображения, икони. На първия етаж може да бъде оборудвана религиозна и философска библиотека.
Домовете на творчеството, понякога разположени в рамките на верограда, но най-често извън града, не биха представлявали в действителност нищо ново. Няма смисъл да се спираме тук и на такива учреждения на верограда като музеи, научни и учебни заведения, клубове и неголеми, тихи, скрити сред зеленина манастири. Но според мен не е излишно да споменем философиата – особено културно-просветително и религиозно-образователно учреждение. Това учреждение би имало черти, сродяващи го с Домовете на културата в наше време. Философиатът би организирал и предоставял помещение за изложби, лекции, кръжочна работа, събеседвания, конференции, неговите сътрудници биха провеждали масова работа сред населението. При това огромно внимание би било отделяно на въвличането в руслото на религиозно-научното и религиозно-художественото творчество на децата и юношите. О, религиозният елемент в никакъв случай не може да се натрапва и поднася под формата на отегчителни нравоучения и сухи схеми, да се внедрява в съзнанието като готови и строги морални норми. Той действа в дълбочина – развива у човека чувство за прекрасното, чувство за великото, чувство за дълбокото и висшето; чувство метаисторическо и чувство космическо; любов към Природата и любов към културата; любов към човека и към всичко живо; възприемане на света като поредица от просветващи един през друг слоеве. И от това формиращо се светоотношение органически възникват и се определят етически и религиозни изисквания към самия себе си. Възпитанието на Розата на света не оплита човека с мрежа от стандарти, разработени без неговото участие и несъобразяващи се с неговата индивидуалност. Напротив, то пробужда у самия човек вътрешния източник на религиозно-нравствена дейност, спомагайки всячески за неговото проявяване и помагайки за кристализация на изтичащите от тази дълбочина духовни струи в образите на творчеството, в осъзнатите повели на етиката, в принципите на самовъзпитаването.
С нарастването на религиозно-културното строителство вероградове ще бъдат създавани във все по-голям брой градове, а в големите градове – по няколко, докато с тях не се окажат наситени всички градове по земното кълбо. Отделни компоненти от верограда, особено храмът Слънцето на Света, храмовете на стихиалите и философиатът, могат да бъдат издигани и независимо от останалата част на ансамбъла.
Така вероградовете ще се свържат с комплексите в градовете, ще бъдат включени в самите жилищни квартали, в дълбините на жизнено важните интереси, в ежедневието на най-широките народни маси. Край тях, или дори вътре в тях, могат да се издигнат и храмове на други вероизповедания. Сърцето на верограда – това са храмовете на Слънцето на Света, Синклитите и стихиалите. И завършвайки очерка за предстоящите универсални преобразувания, аз смятам за необходимо поне бегло да осветля тяхното предназначение, тяхното устройство и неотменимата от тях, както дишането, многолика обредност.
Прочетено: 1229 пъти