Книга VI. ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ НА ШАДАНАКАР

Глава 1. ДОМИРОВАТА САЛВАТЕРА

     Никого не може да учуди това, че именно за тези сфери сведенията ми са не само по-оскъдни, отколкото за които и да е други,  но че всъщност почти напълно липсват. Причините за това са две. Първата причина е неадекватността на реалността на тези сфери с каквито и да било наши земни представи и понятия и опитите да ги изразим с думи. Втората е изключително високото ниво на духовните прозрения, необходимо, за да зърнем тези светове лично. Почти всичко, съобщено за тях тук, е почерпано не от мой личен непосредствен опит, не, аз само предавам с думите на нашия език това, което възприех от моите невидими приятели. Нека те да ми простят, ако нещо сгреша, ако моето съзнание е внесло нещо по-низше или чисто човешко и е размътило техните сведения със субективни примеси.

     Всички слоеве, за които тук отначало ще стане дума, са петизмерни; броят на времевите потоци, тоест потоците от паралелно протичащи времена, в тези слоеве превишава цифрата 200. Дори само това е достатъчно, за да разберем доколко безсилни са опитите да се изрази съдържанието и смисълът на тези сфери с човешки образи. Привичните представи за формите трябва да бъдат напълно изоставени; но и опитът да се компенсира тази празнина с представи за енергиите, силовите полета и т.н. също е обречен на неуспех.

     Над сакуалата на Трансмитовете на Петте Висши Религии (тях аз вече описах като пет гигантски многоцветни пирамиди от светещи кристали) и обхващайки целия Шаданакар, се издига неописуемата сакуала на Синклита на Човечеството, състояща се от седем сфери. Там океани от сияещи ефири – използвам тази дума поради липса на по-добре съответстваща – с блестящи цветове, надхвърлящи въображението даже за Синклитите на  метакултурите, се полюшват в тези светове към структури, които също толкова смътно могат да бъдат наподобени както на светещи планински върхове, така и на постройки с невъобразима архитектура. Изконното несходство между великите творби на човешкия гений и великите творения на Природата там вече го няма, тъй като и двете начала най-после са се слели в непостижим за нас синтез. Как можем да схванем ние тези ликуващи шедьоври, преливащи от светлината, в която са се облекли там най-прекрасните духове на зрели стихиали? Или лъчезарните вълни на звука, които се възвисяват като че ли от блаженстващото лоно на небесните планини? Аз ще съм постигнал своите цели, ако поне някои от четящите тази книга почувстват през необичайните съчетания на думите, през тези почти лишени от очертания образи наличието на такава реалност, към която нашият дух може да се стреми, но докосването до която е недостъпно почти за никого от живеещите на нашата оскъдна и тъмна земя.

     Ако не греша, малцината избрани, съставляващи днес Синклита на Човечеството, са не повече от хиляда. Макар че вече нямат човешки, в нашия смисъл на думата, облик, те доброволно приемат едно по-висше, просветлено негово подобие, когато се спускат в лежащите по-долу слоеве. Пространството между брамфатурите на Слънчевата система те са способни да преодоляват със скоростта на светлината, носени от неговите лъчи.

     За отделните сфери на Синклита на Човечеството аз не зная нищо освен техните имена, и то само в тази степен, в която ми се отдаде да ги преведа на звуците на човешкия език.(1. Арвантакернис. Диедарнис. Ранматирнис. Сербаринус. Магралейнос. Наммаринос.).

     Над сто човека от Монсалват и Едем са влезли вече в Синклита на Човечеството. Още повече допринесе древната и огромна метакултура на Индия. Ако не греша, последният въздигнал се в Световния Синклит до 1955 година е бил Рамакришна; около седемдесет години са изминали от момента на неговата смърт в Енроф до неговото влизане в тези по-висши сфери. Но най-често подобен подем отнема цели столетия. Така например, сравнително неотдавна пророкът Мохамед достигна Световния Синклит, макар неговото следсмъртие да не беше възпрепятствано от някакво движение надолу. Отдавна пребиваващите в Световния Синклит пророци Йезекиил и Даниил, както и Василий Велики, скоро ще се издигнат още по-високо.

     С това се изчерпва всичко, което мога да кажа за сферите на тази сакуала. Но за единадесетте сфери на следващата сакуала, сакуалата на Великите Йерархии, имам да кажа още по-малко, и то по още по-сух и сбит начин.

     Да, това са световете на същите тези тези по-висши същности, които ние не можем да наричаме иначе освен велики йерархии; в своето време много от тях са били обект на почитание в древните религии на различни страни. Тези възвишени същества, макар само до известна степен, са отразени в египетския, вавилонския, гръцкия, древногерманския, ацтекския пантеони, както и в някои аспекти на върховните индийски божества,  но не като такива, каквито са сега, а по-скоро като такива, каквито са били тогава, или по-скоро като такива, каквито са изглеждали на съзнанията на интуитивно постигналите ги в онези далечни времена народи. За вековете, преминали от дните на възникване и разцвет на техните култове в Енроф, тези йерархии са се издигнали на най-големи висоти.

     Мога да кажа, че сферите на тази сакуала вече не се разслояват според принципа на връзката между една или друга йерархия с определена метакултура; тези по-ниски слоеве на Шаданакар, които се разделят вертикално, като образуват сегменти на човешките метакултури, останаха далеч по-назад, или по-точно – по-надолу. Границите между сферите на сакуалата на Великите Йерархии се определят от силата и висотата, постигнати от всяка от тези същности.

     И отново на мен са ми известни само названията на тези слоеве. Имам слабо доверие в съответствието между фонетичната структура, изразено от нашите букви, и тяхното истинско звучене. Няма съмнение, че към тези наименования следва да се отнасяме само като към най-груби приближения: Аолинор, Рамнагор, Плейрагор, Форайгор, Странганор, Целирор, Лиханга, Девенга, Сиринга, Хранга, Ганга.

     Ако на стадия на метаисторическото размишление дадем пълна свобода на разсъдъка, той по своята природа ще се опита да внесе стандартни понятия от физическата и историческата равнина и логически, наукоподобни параметри в обсега, конфигурациите и специфичния характер на метаисторията. В частност, неговата склонност към еднообразие и порядък, наивно разбирана като симетрия, ще го накара да предположи, че е естествено над всички свръхнародности да стоят начело – в метаисторически план, идентични групи от участващите в живота на хората йерархии. В действителност това не е така.

     Вярно е, че няма свръхнарод (именно свръхнарод, а не нация), над който да не стои начело неговият демиург, защото тогава това би бил не свръхнарод, а случаен конгломерат от няколко несвързани помежду си от никаква общност етнически групи. И няма нация, която да не притежава Колективна Идеална Душа (тъй като тогава това би била аритметическа сума от личности, които за кратко и случайно са се сближили помежду си). Но, преди всичко, Идеалната Колективна Душа съвсем не е съвкупност от някакви психологически или други, очевидни за нас, свойства на дадения народ, които определят неговия различен исторически, път. Колективната Идеална Душа е същество, притежаващо една велика монада, която таи в себе си прототипните образи на най-висшия потенциал на нацията и е облечена от многомерна в пространствено отношение материя. Пропорционално на историческото израстване на нацията и личната зрелост на човешките индивиди в тази нация все по-голяма и по-голяма финоматериална част от всеки от тях се приближава към нея и се обхваща от нея, като й придава колективност.

     Почти във всяка метакултура има няколко национални колективни души, но като правило една от тях принадлежи на различна в сравнение с останалите йерархия. Само че тя е родена от Бога, както и демиургът на свръхнарода, и само тя е свързана с него посредством особена, тайнствена, духовна и материална връзка на любовта. Заедно такива колективни души съставляват йерархията на Великите Сестри; в земната брамфатура те са около четиридесет. Колективна Душа има всяка определила се нация, но останалите от тях принадлежат към богосътворените монади. На тях, тези Младши Сестри, съответстват националните духове-водачи, вдъхновителите на тези нации, които са част от свръхнарода, но не играят водеща роля в неговата история. Впрочем някои от Младшите Сестри преминават своя метаисторически път без спътници-народоводачи; случват се и промеждутъчни състояния, продължаващи понякога столетие и повече, когато нацията заедно със своята Колективна Душа и своя дух-народоводител остава извън метакултурите, като че ли между тях. Като пример можем да приведем народите на Балканския полуостров, някога влизащи в състава на Византийската метакултура. Гърците, сърбите и хърватите са били поробени от един от уицраорите на мюсюлманската метакултура, а днес пребивават в промеждутъка между Романо-католическата и Руската метакултури. Не по-малко трагична е съдбата на българската нация, също влизаща във византийския свръхнарод и предназначена за огромно бъдеще – за духовна и културна водеща роля в източнохристиянския свят. Уицраорът на Турция завинаги е лишил българската нация от подобни перспективи, израждайки и като че ли скъсявайки нейните духовни криле. Сега те започват да влизат в състава на руския свръхнарод. Що се отнася до румънците, то те все още се формират като нация. Тяхната Колективна Душа и националният дух-народоводач са все още твърде високо над тях, едва поддържайки връзка с тази етническа група в Енроф, и все още е далеч времето, когато ще узреят до пълна сила.

     Велика Богородена монада е и демиургът на свръххнарода – монада по-могъща, по-действена от Колективната Душа, но чужда на колективността. Той сам по себе си е един.

     Една от Великите Сестри – всяка от които е Колективната Душа на водещата нация в метакултурата – съответства на него. Случват се, обаче, и по-сложни взаимодействия. В Северо-Западната метакултура, например, демиургът на свръхнарода е бил свързан до XIX век с едната от Сестрите — Колективната Душа на Германия. Но в това столетие вторият германски уицраор станал толкова силен, че пленът на тази Колективна Душа в една от цитаделите на Мудгабр се е превърнал в почти пълно поробване на нейната воля и демиургът встъпил в съюз с друга Велика Сестра – Колективната Душа на Англия.

     Раждането на монадите на двете йерархии – демиурзите на свръхнародите и Великите Сестри – от предвечното Универсално Слънце не може да бъде нито разбрано, нито предположено от нас и всякакви обяснения на тази тема са обречени да останат празни спекулации. Спекулации, по мое мнение, ще останат и опитите да се запълни празнината в нашите представи за степените на космическо формиране на онези монади, които са предшествали тяхната поява в Шаданакар. В какви брамфатури, в какви форми, по какви степени са странствали и са се въплъщавали те, преди да влязат в пределите на нашата планета? – Може би се заблуждавам, но ми се струва, че за нас подобни другобрамфатурни тайни са трансцендентални. Тези две йерархии встъпват в обсега на нашето разбиране (и то разбиране не под формата на метаисторическо озарение, а само като пасивното възприемане на информацията от устните на нашите невидими приятели) в момента на тяхното метаефирно раждане. С термина „метаефирно” условно ще обозначим събитието, заключаващо се в това, че техните монади влизат в петизмерната реалност на Шаданакар. От Планетарния Логос, Който може да се разбира и като Същество, което е станало висш демиург на нашата брамфатура, те получават определен стимул; този импулс е творческа повеля за осъществяване и изразяване на себе си в триизмерната и четириизмерната материалност на  един бъдещ свръхнарод, който не е съществувал и не би могъл да съществува без тях. Именно този стимул ги кара да се спускат и да се обличат в тъкани от по-плътна четириизмерна материалност и така да предприемат своя планетарен цикъл. Това е тяхното второ, или астрално, раждане в Шаданакар. Физическо раждане, разбира се, те не претърпяват никога. Аз зная, че не е много лесно да се разбере тази концепция, но тя едва ли може да бъде изразена по-просто.

     Световете, където тези йерархии пребивават в интервала между тези две раждания и където техните монади обитават по време на целия техен цикъл в Шаданакар, съставляват сакуалата на Демиурзите. Тя се състои от три сфери. Родината на демиурзите и Великите Сестри – идеалните души на свръхнародите – се нарича Рангарайдр. Названията на останалите са Астр и Оамма. Астр е родина и обиталище на монадите на Младшите Сестри и духовете-народоводачи. За съдържанието на Оамма не съм в състояние да съобщя нищо.

     Аз обаче зная, че в течение на последните петстотин години от числото на демиурзите се е отделил един, който е получил мисия глобална, а не само свръхнародно значение – това е демиургът на Северо-Западната метакултура. Създаването на някои предпоставки за обединяване на човечеството в единно цяло е плод именно на неговото творчество за последните векове. В близко бъдеше глобалното водителство от такъв род ще премине, вероятно, за кратко към демиурга на руския свръхнарод, а след това – към демиурга на Индия. По всичко личи, че след това водачеството, явно, няма да се съсредоточава върху един отделен демиург.

     Яросвет и Навна са имената, които аз условно и произволно взех, за да обознача йерархиите на Руската метакултура. Истинските имена на демиурзите и Великите Сестри на мен са ми неизвестни. Впрочем, те изобщо не могат да бъдат произнесени на човешки език (2). (Надявам се, читателят ще разбере, че към използването на каквито и да било привични концепции за възраст, брачни връзки и т.н. по отношение на йерархиите се прибягва само с цел да се приближим, посредством използването на единствените, макар и далечни, аналогии, към концепцията за явление, което буквално няма нищо общо с познатите ни явления.)

     Метаисторическата мисия на Яросвет и Навна – мисия с планетарно значение, която трябва да бъде реализирана от бъдещия брачен съюз и целия им живот в Шаданакар – може да бъде приблизително очертана като раждане от тях, или по-точно, като ефирно въплъщение чрез тях, на някаква Велика Женствена Монада (3) (Под термина „ефир” имам предвид материалност по-разредена и по-висша от физическата. Материалността на световете на просветлението, затомиса и стихиалите на светлината е съставена от етер. За да обозначим по-разредена материалност – типична, например, за сакуалата на висшето предназначение и за сакуалата на ангелите, се използва термина „астрален”, докато терминът „мета-етер” се отнася до най-разредената материалност, която можем да си представим. Това е материалността на най-висшите равнини на Шаданакар. Думата „духовен” е използвана за всичко разположено даже още по-високо на йерархичната стълбица). Разбира се, немислимо е тя да се инкарнира лично и физически. Но тя е готова с времето се излее в ефирно вместилище, просветлено, лично, живо и непорочно; това вместилище ще се появи единовременно с нейното овеществяване в Енроф под формата на всемирно Братство. Руският народ бива възприеман от своя демиург като ефирно-физическа субстанция – все още непросветлена в Енроф, но просветлена вече в Небесна Русия, като субстанция, от която ще бъдат създадени тези две – физическо и ефирно – вместилища на Светлината, докато в същото време руските хора са арената, на която ще се извърши този теургически акт.

     Над сакуалата на Демиурзите и Великите Сестри се рее една сакуала, която мога да определя само с термина Вълни на Универсалната Женственост. Първата от нейните сфери, Лимуарна, е женственият Синклит на Човечеството а втората – Баюшми, е настоящото местопребиваване на Великата Женствена Монада. Що се отнася до останалите сфери на тази сакуала, на мен са ми известни само техните имена: Фаолеммис, Саора и Наолитис. За името на последната от сферите, шестата, аз не съм осведомен.

     Тази сакуала се обхваща от още една – световете на взаимодействие между йерархиите на Шаданакар с йерархиите на макробрамфатурата и на Вселената. От тези три свята мога да назова само средния, Раорис – местопребиваването на Великата Женствена Монада в началото, когато Тя е еманирала в Шаданакар.

     Оттук започват слоевете на пребиваване на Единната Църква на нашата брамфатура. Те обхващат както тази сакуала, за която току-що споменах, така и трите сфери на една още по-висша сакуала – Елита на Шаданакар. Океани от многократно просветлена и одухотворена материя се полюшват около нея; светещите им гребени не срещат препятствие в нейните прозрачни ръбове, плавно навлизат вътре и разливайки се по това обиталище на Съвършените, му предават цялата пълнота на живота. И човечеството в Енроф, и човечеството на даймоните, и човечеството на Луната, и ангелите, и стихиалите, и даже животинското царство, чийто метафизически смисъл е бил толкова дълбока загадка – намират своето най-висше оправдание, своето окончателно преобразено битие в лоното на този най-висш рай, съвместяващи в него покой и могъщество, блаженство и творчество, съвършенство и безпределно движение още по-далеч по един ослепителен път. Там обитават всички тези, които с очите си виждат Мировата Салватера; най-висшето стъпало на стълбата на Шаданакар за всички негови монади – както Богородени, така и Богосътворени, освен Планетарния Логос, Пресветата Дева и Великия Женствен Дух. Единственото, което мога да направя, говорейки за Елита на Шаданакар, е да изброя някои от последните велики човешки духове, които са достигнали Елита; техните човешки имена са: Ехнатон, Зороастър, Мойсей, Осия, Лао Цзъ, Гаутама Буда, Махавира, Ашока, Чандрагупта Мауря, Патанджали, Нагарджуна, Самудра Гупта, Канишка, Шанкара, Аристотел, Платон, всички апостоли, освен Павел, Титурел, Мария Магдалина, Йоан Златоуст, св. Августин, св. Франциск Асизски, Жана д’Арк, Данте, Леонардо да Винчи.

     Така ние доведохме обзора на структурата на Шаданакар до неговия край – до най-висшата сакуала, чиито три сфери обхващат цялата наша брамфатура: Сферата на Планетарния Логос, Сферата на Приснодева (т.е. завинаги Дева – б.р.) Мария и Сферата на Великата Женствена Монада.

     По силата на чисто субективни причини аз съм привикнал да наричам това средоточие и върховете на Шаданакар Мирова Салватера – име, разбира се, напълно условно, даже случайно, което няма даже далечна връзка с Палестина, Салватерата на средновековните кръстоносци. Аз не настоявам на него в ни най-малка степен, но съм принуден да го използвам поради липсата на по-добро име.

     Мировата Салватера пронизва в различна степен целия Шаданакар, освен четирите свята с демонична Основа и Суфетх. Тя е най-пълно проявена във високите слоеве на атмосферата. Религиозният смисъл, придаван на думата “Небеса”, не е плод на аберации на невежи съзнания от древността, а израз на реалността, която висшите души интуитивно са предчувствали още от преди хиляди години.

     Всичко Провиденциално в историята на Шаданакар, в историята на човечеството и на индивидуалните души е от Салватерата. Тук се съсредоточават еманациите на висшите космически Същности, които се проявяват както във формирането на звездни светове, така и в нашата еволюция. “Блестящ Кристал на Небесната Воля” е епитет, приложим към Мировата Салватера не само в поетически смисъл. Непрекъснати вълни на благодат и сила се изливат от тези висоти и от тези дълбини. С какво ще ни помогнат да се приближим към представата за тях думи като „сияен звук на църковни камбани» или «звучащо сияние»? Това, за което можели да намекват подобни полуобрази, е останало дълбоко долу,  в световете на ангелите, в сакуалата на Висшата Необходимост, в Синклита на Света. Даже това, което се е опитвала да изрази библейската легенда за Стълбата на Яков, завършва тук, преминавайки през целия Шаданакар. Великите същности и великите същества се изкачват и слизат по стъпалата на материалното битие от Салватерата към Земята и от Земята към Салватерата. Тя е сърцето на планетата и нейното вътрешно Слънце. През нея и само през нея се разкриват висотите, ширините и дълбините на Духовната Вселена, обхващащи и звездните архипелази, и океаните на метагалактиката, които ни изглеждат толкова пустинни.

     Духовната Вселена не може да се опише на никакъв език и може само да бъде преживяна, разбира се, само в най-смътни предчувствия. Най-висшата духовна възхита при мистиците на християнството, висшата степен на екстаз при индусите или “абхиджна” на Буда – всичко това са състояния, свързани именно с тези смътни предчувствия. Нашият систематизиращ разум се опитва да ги влее в твърдите форми на ученията, за да приобщи към тях мнозина, и така създава бледи отблясъци, подобно на ученията за Дао, за Плеромата, за Емпирей или за диханието на Парабрахма.

     Когато странниците от другите светове говорят за Едем, както правят учителите на семитските религии, или за чертозите на Брахма или Вишну, за небесата на иранските азури или индуистките деви, за блажената страна на Сукхавати, даже за Нирвана – те приемат като своя последна цел само индивидуалните нива в Шаданакар, отделните върхове на различните метакултури и най-висшите трансмитове на религиите или, накрая, реалността на Мировата Салватера.

     Когато човечеството – физическо и извънфизическо, завърши своя колосален цикъл, когато го завършат и всички царства на планетарната Природа, те изцяло ще са се смесили с този планетарен Рай. Тогава ще започне разтварянето на Мировата Салватера като цветче в готовия да я приеме простор на Духовната Вселена. Вселенското Слънце ще сияе над това цветче и ще приеме в своите небеса неговото благоухаещо излъчване.

     Но даже и тогава крайната цел ще бъде все така безмерно далечна; понастоящем тя лежи отвъд пределите на даже най-ослепителното предчувствие. 

 


Следваща страница

Прочетено: 953 пъти