Книга V. СТРУКТУРА НА ШАДАНАКАР СТИХИАЛИ

Глава 2. СВЕТЛИТЕ СТИХИАЛИ 

     Уморих се да изреждам все нови и нови имена, да въвеждам нови и нови слоеве. Останаха наистина вече немного – нашият обзор на структурата на Шаданакар е към края си, но на мен ми се ще да поясня, че не заради забавление или каприз аз въвеждам тези имена. Колкото и непривично да звучат те сега и колкото и да изглеждат на преобладаващото мнозинство като празна игра на въображението, ще дойдат времена, когато всеки ученик от гимназията ще ги знае толкова сигурно, колкото сега знае названията на републиките от Централна Америка или провинциите на Китай. Ако мислех другояче, никога не бих дръзнал да привличам вниманието на читателя към тези имена. Какъв е смисълът да съставлявам география и геология на някаква планета в системата на Алдебаран, ако на нея никой никога няма да попадне и даже нашите потомци, може би, ще я видят само като малка звездичка? Кому са нужни такива интелектуални упражнения? Но метагеографията на Шаданакар сега е нужна на единици, скоро ще потрябва на стотици, а някога, вероятно – на милиони. Та нали само преди някакви си двеста години, във времената на госпожа Простакова, и обикновената география е била нужна само на единици.

     Колко съм щастлив, че нашето спускане в демоничните светове е към края си и че пред нас са слоевете на същества прекрасни, които несъмнено са благосклонни към човечеството. Но да описвам Светлината, още повече – отвъдното, винаги е значително по-трудно, отколкото да описвам тъмното и чудовищното. Опасявам се, че и аз няма да избегна съдбата на мнозинството от тези, които пишат: намирам цветове и думи за образите мрачни и скръбни, но се измъчвам от недостиг на изобразителни средства, когато се изправя пред бляскава лъчезарност.

     Сияещи и блестящи във възвишения Флаурос, монадите на Светлината протягат оттам своите шелтове, подобно на лъчи – до затомисите, за да могат да обвият своите души в астрална материя. Тези души остават там в интервалите между въплъщенията. Въплъщавайки се в световете на стихиалите на Светлината, те на свой ред концентрират около себе си материалност с по-плътна субстанция – ефирна. Именно тези светове ще бъдат описани в настоящата глава. Никой от стихиалите на Светлината, с изключение на стихиалите на Арашамф, не познава размножаването, както не познава и въплъщения в Енроф. Всеки от тях самостоятелно се облича в материя от четиримерните светове; такава е инкарнацията на онези, които не се нуждаят от размножаване. А след поредица от инкарнации всеки от стихиалите, вместо поредното умиране, с което ние сме свикнали, преживява трансформация, която го отвежда във Фаер и Уснорм.

     Енроф и, в частност, хората те възприемат посредством осезание и друго чувство, което ние не притежаваме. Разбира се, те не са безразлични към хората: тяхното отношение към всеки от нас се определя от нашето отношение към Природата. А за това, че стихиите на Енроф е най-правилно да бъдат разбирани като най-външния, концентричен кръг на техния хабитат, аз вече споменах. Изглежда, само на поезията и музиката досега се е отдавало да изразят тази взаимовръзка между стихиалите и природните стихии, този техен дивен живот на веселие, игра, любов и радост. Достатъчно е да си спомним гениалните партитури на Вагнер – така наречената „Шумолящата гора”, където не вятърът вече се носи над морето от дървета и цъфнали поляни, а посредством този вятър самите стихиали се целуват една друга, както и прекрасната земя.

     Немските приказки за елфи съвсем не са приказки – слой на обитание на добродушни очарователни малки същества, приличащи на елфите, действително съществува. Можем и да го наречем така: Земята на Елфите.

     Горният тъничък слой от земната кора, където се приютяват корените и семената на растенията, има в трансфизическия свят свое съответствие – прекрасната страна Дараинна, област на благи духове, които отглеждат с любов корените и семената. Нейният ландшафт може да ни се стори вълшебен: семената и корените тихо светят с най-нежни оттенъци на синия, сребристия и зеления цвят; около всяко зърно меко свети жива аура. Обитателите на Дараинна са мънички същества, които приличат на бели шапки; отгоре всяко има още една шапка, по-малка, подобна на глава; има двойка нежни, но ловки крайници – нещо средно между ръце и криле. Те тихичко се плъзгат през въздуха, като шумолят с диплите на своите калпачета (това е тяхната форма на общуване помежду им) и баят над семената и корените, както феите-кръстници – над детските люлки. Тези загадъчни процеси, благодарение на които от крехкото семенце израства голямо дърво с цялата сложност на своите форми, са им познати. Ако не беше тяхната помощ, тъмните сили биха получили достъп до тези люлки и отдавна биха превърнали земната повърхност в непроходима джунгла с кошмарни растения – вампирски хищни и отвратителни съответствия на нашата растителност.

     Ако се спуснем по-дълбоко в почвата на Дараинна, скоро ще достигнем Рон или Каттарам.

     На по-ниската растителност в горите – мъх, треви, храсти, – на всичко, което наричаме храсталак, съответства слой на име Мурохамма, а обиталището на стихиалите на дърветата се нарича Арашамф.

     Не, това не са дриади. Може и да има същества, подобни на тези, които древните гърци са наричали дриади, но аз не ги познавам. Стихиалите на Мурохамма и Арашамф никак не приличат на хората или на някое същество от нашия слой. Душите на отделните дървета обитават в затомиса, където притежават интелигентност и са прекрасни и мъдри. Членовете на Синклита общуват с тях в пълна степен – това е взаимен обмен на идеи, чувства и жизнен опит. Но в Арашамф те се обличат с ефирни тела и се потопяват в мечтания. Дърветата в Енроф са техните физически тела. Всеки от стихиалите на Арашамф е преминал през множество инкарнации; за много от тях общият брой години на съществуване в Енроф е с шест знака, понякога почти милион години. Ландшафтът на Арашамф напомня зеленикавите, тихо поклащащи се езици на благовонни студени пламъци. Някои от тези стихиали са изпълнени с доброта като светци и са благосклонно разположени към нас. Те са търпеливи, спокойни и смирени в своята мъдрост. Понякога сред тях се извършва нещо тържествено – те се накланят един към друг, всички на една страна. Цялата ефирна гора се превръща в тихо огъващи се и изправящи се, преливащи един в друг пламъци; те възнасят в хор нещо като славословие. В това понякога взема участие и слоят Мурохамма; той представлява също зеленикаво пространство, но още по-гъсто, по-тъмно, по-топло и по-ласкаво.

     Всеки лесно ще си спомни как в лятното утро или в пролетния полуден се носят тихи ветрове, които целуват земята. Те целуват земята с нейните треви, ниви и пътища, дървета,  повърхността на реки и езера, хора и животни. Стихиалите на слоя, наричан Вайита, се радват на живота. Те се радват на нас и на растенията, водата и Слънцето, радват се на прохладната, гореща, мека, твърда, осветена или полутъмна земя, галят я и я милват. Ако ни се отдаде да видим Вайита със собствените си очи, би ни се сторило, че сме потопени в зелени, благоухаещи, игриви вълни, които са напълно прозрачни, с приятна температура, а главно – живи, разумни и радващи ни се.

     Когато в горещ ден потопиш лице в тревите на цъфтяща поляна и главата ти се замае от аромата на полените и от диханието, излъчващо се от нагрятата земя и листа, а едва доловим полъх на светлина и топлина се носи над поляните, можеш да бъдеш сигурен, че това са стихиалите на Вайита, които свирят и празнуват заедно с децата на Фалтора – земята на стихиалите на поляни и полета. В нас не остава нито една помътнена мисъл – може да ни се стори, че сме намерили изгубения рай, прахът от “житейски грижи” се издухва от душата от чистите дихания на вятъра и освен всепоглъщаща любов към Природата ние не сме в състояние да почувстваме нищо.

     През бягащите води на земните реки просветва свят с наистина неизразима прелест. Съществува особена йерархия – аз отдавна съм привикнал да я наричам духовете на реките, макар сега да разбирам, че този израз не е точен. Всяка река притежава такъв „дух” – единствен и неповторим. Външния слой на нейното вечно течащо тяло ние виждаме като струите на река; но нейната истинска душа е в Небесна Русия или в друга небесна земя, ако тя протича през територията на друга култура в Енроф. Но вътрешният, ефирен слой на нейното тяло, който нейната същност пронизва несравнимо по-изцяло и който е снабден с почти пълна съзнателност, е разположен в един свят, граничещ с нашия и наричан Лиурна. Блаженството на нейния живот се заключава в това, че тя непрекъснато отдава двата потока на своята струяща плът на голямата река, а тази река го отдава на морето, но тялото ѝ не намалява, докато тя струи от извора към устието.

     Невъзможно е да се намерят думи, за да се опише очарованието на тези същества – толкова радостни, игриви, мили, чисти и мирни, че никаква човешка нежност не е сравнима с тяхната нежност, освен може би нежността на най-всеотдайните и любящи човешки дъщери. И ако на нас ни се е усмихнало щастието да възприемем Лиурна с душата и тялото си, потопявайки тяло в струите на реката, своето ефирно тяло – в струите на Лиурна, а душата си – в нейната душа, която сияе в затомиса, – ще се изкачим на брега с такова чисто, просветлено и радостно сърце, каквото човек може да има преди грехопадението.

     Вланмим – земята на стихиалите от горните слоеве на морето, отчасти наподобява Лиурна с ефекта, който тя има върху човешката душа. Ландшафтът на този свят прилича на ярко син, ритмично вълнуващ се океан (такава нежно ярка, упоителна синева в Енроф не съществува), а неговите вълни цъфтят не от пяна, а с млечно-бели прозирни сфери, които изглеждат като големи цветя; цветовете цъфтят и се топят пред очите, цъфтят и отново се топят. Стихиалите на Лиурна са с женствена природа, а тези на Вланмим – с мъжка, но това няма никакво отношение към размножаването, макар че съединяването на реката с морето е израз на любовта на стихиалите на тези два свята помежду им. Вланмим също е способен да ни направи по-мъдри и чисти по сърце, но той е открит отдолу за въздействията на мрачните стихиали на океанските дълбини – Нугурт, затова е по-суров от Лиурна. Неговото въздействие е забележимо в душевната нагласа и даже физическия облик на хората, които ежедневно влизат в съприкосновение с него: на рибарите и отчасти – моряците, макар че този контакт се осъществява отвъд прага на тяхното съзнание. При последните, впрочем, е твърде очевиден печатът и на стихиали, различни от стихиалите на Светлината: моряците са повлияни, от една страна, от стопаните на Нугурт, а, от друга – на нибруските и обитателите на Дуггур, стихиалите на големите пристанищни градове. Що се отнася до рибарите, те получават от излъчванията на Вланмим чертите, които ги отличават от другите хора: комбинацията от чистота, кураж и грубовата, малко брутална сила с подобна на детската цялостност на душата.

     Навсякъде над земята и моретата се простира Зунгуф – земята на стихиалите на атмосферната влага, които създават облаци, дъжд, роса и мъгли. Зунгуф не е отделен с ясна граница от Ирудрана – земята на стихиалите, чиято дейност в Енроф приема формата на бури и понякога – на урагани; и двата слоя се преливат един в друг, както и техните обитатели. Разкрива се същият този трансмит, който просветвал в митологиите на древните народи, предизвиквайки в тяхното творческо въображение титаничните образи на боговете на гръмотевиците: Индра, Перун, Тор. О, само ако древните, които са приписвали, както на всичко друго, човешки черти на тези образи, можеха да знаят колко безкрайно далечни са тези същества от най-малко сходство с човека! – И когато струите на проливен дъжд се стоварват на земята и вилнеещите, игриви деца на Зунгуф ликуват, отскачайки от земята и от повърхността на водата в изпълнения с капки вода въздух, по-нагоре, в Ирудрана, бушуват армии от същества като Тор или Индра, неприличащи им с нищо освен с весела войнственост; за тях бурята и гръмотевиците са творчество, а ураганите са животът в неговата пълнота.

     Ако в студена нощ тихо пада мек снежец и ако дърветата и сградите са побелели от скреж, бодрата, игрива и почти възторжена радост, която изпитваме ние, свидетелства за близостта на дивните стихиали на Нивенна. Белите простори, неопетнени, с особена, неизразима честота – това е Нивенна, земята на стихиалите на скрежа, падащите снежинки и пресните снеговалежи. Игриви в своето нетукашно веселие, подобно на веселостта на елфите, те покриват възлюбената си земя със своя воал. Защо ни изпълва такава радост за живот, когато милиарди безшумни бели звезди тихо се спускат край нас? И защо, когато виждаме гора или градски парк, побелели от скреж, ние изпитваме чувство, обединяващо в себе си тържественост и лекота на сърцето, прилив на жизнени сили и радост, благоговение и детски възторг? А при тези от нас, които са запазили в сърцето си вечното детско начало, стихиалите на Нивенна поздравяват такива хора с радост и се опитват да играят с тях; дори възбудата, момчешката жизненост, бързият бяг на кръвта във вените на децата по време на бой със снежни топки или пързаляне с детски шейни в планината им доставя удоволствие.

     До Нивенна се намира суровият и намръщен Ахаш – слоят на арктически и антарктически стихиали, свързани с полярните региони на нашата планета. Ахаш се простира във външното пространство и от него се вижда Млечният път. При смяната на сезоните границите на двата полярни региона се придвижват към и встрани от тропиците.

     Необузданата душа на тези същества, с нейната склонност към преходи от кристално ясно съзерцание към ярост, с техните внезапни подтици да строят цели светове от трансфизически лед, с тяхната любов да се взират, очи в очи, в бездънните дълбини на метагалактиката – е наложила поразителен печат върху физическото обкръжение на полярните басейни. Когато завъртането на Земята около Слънцето доведе зимата в северното полукълбо и дава на стихиалите на Ахаш достъп до по-населените части на тези континенти, те нахлуват тук, увличайки след себе си физически маси от арктически въздух, войнстват с виелици и фъртуни по полета и гори, ликуват свободно от висотите на антициклоните.

     Те не виждат Енроф така, както го виждаме ние. Те не възприемат със зрението си и човека. Но сред тях има по-хищни и емоционално хладни като Андерсеновата Снежна Кралица – те са опасни за човека; има и други, улавящи атмосферата на духа на тези от нас, които са родствени с тях по кураж, дързост и безстрашие. Такива хора те могат да обичат със странна, несъизмерима с нашата любов. Те го приспиват на своите снежни колене, откриват му пътя към дълбините на своите земи, водят го през страшното великолепие на физическите слоеве на своето царство и забравяйки несъразмерността между своята грандиозност и нашата физическа малкост, са готови да го обвият в бял саван под песента на снежните бури.

     Подобно на Ахаш, последните два слоя също се простират във външното пространство: това са Дирамн, свързан със стратосферния въздушен океан и пояса от по-ниски температурни зони, и Сианна – светът, видим за вътрешното зрение през  високотемпературните зони, които обхващат нашата планета на голяма височина. Но обитаващите там стихиали са толкова огромни и толкова чужди на нашата духовна нагласа, че да се разбере тяхната същност е изключително трудно. Те са стихиали на Светлината, но с обгаряща, опасна светлина. Само за вече издигналия се на изключителна висота човешки дух е възможен достъп до тяхното царство.

     Такава е сакуалата на по-малките Стихиали. Те, разбира се, са малки не в сравнение с хората – много от тях са значително по-могъщи от отделния човек, а в сравнение със стихиалите на друга сакуала, от възходящата стълба на по-великите Стихиали, истинските планетарни божества, властелините на нашия свят. По-малките стихиали радостно трепкат от тяхното дихание. Мнозинството от тях са прекрасни, във висша степен благи същества с неизразимо величие. Но да се говори за ландшафтите на тези слоеве, както и за формите на тези велики същества, е почти невъзможно; всички те съществуват едновременно в множество точки на своите слоеве.

     “Властелинът на Благославящите Криле”, Ваюмн, въплътеният дух на въздуха, разпространява своето владичество от горните предели на атмосферата до най-дълбоките пропасти. Неговият брат Еа, „Властелинът на Даващите Живот Води” (ако си спомням правилно, другото му име е Вларол), бил почитан още от гърците под името Посейдон и от римляните – под името Нептун, но по-дълбоко от всичко са разбрали благостта и космическите измерения на неговото същество вавилонците, посвещавали великолепен култ на пазителя и стопанина на земните води. И двата духа са на вечна стража при изворите на живота по цялата Земя – не само в Енроф, но и в много други сакуали. И двата са древни като водата и въздуха и също толкова безгрешни като тях.

     Още по-древен е третият от братята – Повурн, „Властелинът на Пламтящото Тяло”, тъй като под вярванията на древните в Плутон и Яма се таи дълбока реалност. Този страховит властелин на подземната магма не е слуга на Гагтунгр; той, обаче, както изглежда, ще бъде последният от Великите Стихиали, който ще претърпи трансформация, която ще се извърши в края на втория еон.

     Има и четвърти велик брат, най-младият: Заранда, въплътен в своя другоматериален слой – „Властелинът на Животинския Свят”. Трагичната история на животинското царство в Енроф е наложила отпечатък на дълбока, наистина мирова скръб върху неговата форма. И колкото и да ни обясняват историците символиката, стояща зад египетския Сфинкс, метаисторията винаги ще вижда в него емблемата на този, който съвместява в себе си природата на Великия Звяр с мъдрост, много по-висока от човешката.

     Върховните стихиали са седем. Две Божествени сестри делят помежду си останалите сфери на могъщество: Естира, „Царицата на Вечните Градини” – владетелката на растителните царства на Шаданакар, и Лилит – „Всенародната Афродита” на човечеството.

     Лилит играе огромна роля в нашия живот. Както и при всички Върховни Стихиали, светът на нейното обитание е несъизмерим с каквито и да било наши форми и е неописуем, а нейната собствена форма е необозрима. Нейното другоматериално тяло съществува едновременно на много места в нейния слой и само в редки случаи тя приема форма, която може да бъде възприета с духовното зрение на човека. Макар че не познавам механизма на този процес, знам, че без участието на Лилит е невъможно формирането на нито едно тяло в световете на плътната материалност; изключение правят животните, чиито биологични видове се формират от Заранда. Във всички други царства тази дейност се изпълнява от Лилит: тя формира веригата на рода както за човечеството в Енроф, така и при даймоните, и в демоническите светове – на раругите и игвите, и на обитателите на Дуггур. Всяко плътно материално тяло, създавано с нейното участие в тъмните светове, е направено от каррох.

     Ето защо тя се смята за ваятелката на нашата – и не само на нашата, плът. Затова с нейното битие и въздействие е неразривно свързана човешката сексуалност. Независимо дали самата тя или нейните кароси, тази сила винаги има власт над всеки акт на човешкото съвкупление и докато плодът се износва в утробата, тя е винаги тук.

     Някога, в най-дълбока древност, този стихиал е станал съпруга на Първоангела – на този велик Дух, който впоследствие се превърнал в Логоса на Шаданакар. Техният съюз възникнал по време на сътворяването на ангелските слоеве, а Лилит станала прамайката на това първо човечество. Но Гагтунгр съумял да проникне в света на Лилит и нейното тяло от фина материалност абсорбирало в себе си някакъв демоничен елемент. Това било нещастие с катастрофални размери. Оттогава нататък всички семейни вериги, формирани от нея, било то в световете на титаните, даймоните или хората, придобиват в себе си нещо от този елемент. Еврейската мистика познава термина „ейцехоре” – семето на дявола в човека. Ще се опитаме да го използваме за обозначаване на това прокълнато семе, внесено в хората посредством Лилит, която го носи в себе си и в своите кароси и до ден днешен.

     Монада и цялостна пълнота на съзнанието притежава само Лилит; нейните локални проявления, каросите, в това число и Дингра на Русия, при цялата си мощ и вековна устойчивост, имат само еквивалент на съзнателност и са лишени от монади. На тези ваятелки на човешката физическа плът, междувпрочем, ние дължим понякога явните, понякога почти неуловими сходства, видимото физическо родство, което отличава членовете на даден народ или роднинска група.

     Известно е, че в античната древност на Кипър култът към богинята на любовта се е разпаднал в своето време на две диаметрално противоположни секти: възвишения култ към Афродита Урания, богинята на духовната, творческа, поетизирана и поетизираща любов, и култа към Афродита Пандемос, “Всенародната Афродита”. Вторият култ се разпространил широко сред по-низшите класи, приемайки формата на оргиастични празненства и благославяйки сексуалните излишества като свещена дан към богинята. Аналогичен процес на раздвоение и поляризация на някога обединените принципи познават и някои други култури. Има още повече такива култури там, където пред взора на историка отчетливо застава един по-късен етап – култ към сексуален разврат и хаотично смесване на демонични и стихиални елементи зад лъжливата маска на Божественото. Ритуалната проституция в Ханаан, Вавилония, Индия и други страни е явление от този тип. Каросите на нациите или свръхнародите и до днес имат власт над подобни институции, над усърдието на оргиастичните секти, над масовите съвкупления. Ясно е също така, че подобни явления не могат да минат без вмешателството на лунната демоница и тъмните сили на Дуггур. Но когато, водейки борба с тези, които заплашват  физическото съществуване на народа с унищожение, един демиург търси пътя към създаването на могъщ и войнствен защитник, той е принуден да се спусне до каросата на народа и да се съчетае с нея. Прокълнатото „ейцехоре” неизбежно заразява тяхното общо потомство и отровеното тяло на каросата създава двулико чудовище. Това е произходът на всички първородни от всяка родствена линия на уицраора. Явно чак във втория еон ще бъде възможно освобождаването от „ейцехоре” на каросите и на самата Лилит.

     Първият и последният от Върховните Стихиали, Земята, е майката на всички останали, и не само на тях, но и на всичко живо в Шаданакар: на всеки от стихиалите, на всеки звяр, човек, даймон, ангел, демон и даже на великите йерархии. Непресъхващо лоно, тя е тази, която твори ефирните тела на всички същества и участва, наред с техните лични монади, в създаването на астралните им тела. На нея е свойствена неизтощима топла любов към всичко, даже към демоните: тя тъгува и скърби за тях, но им прощава. „Майка” я наричат всички, даже ангелите на мрака и чудовищата на Гашшарва. Тя обича всички и всичко, но благоговее само пред най-висшите йерархии на Шаданакар, особено пред Христос. Опложда я великият ослепителен дух на Слънцето: и в Енроф, и в собствения ѝ неописуем свят. Тя възприема хората и техния вътрешен свят, чува и се отзовава на призива на нашето сърце, отговаря чрез природата и любовта. Благословено да е името ѝ! На нея може и трябва да се молим с огромно смирение.

     Благословена да е прекрасната Луна, дъщерята на Земята и Слънцето, и трижди да е благословено Слънцето! Всички ние някога сме пребивавали – и с бъдещото си тяло и душа, заедно с целия Шаданакар – в неговото пречисто сърце. О, велики боже-светлоносецо! Теб са те славили в храмовете на Египет и Елада, по бреговете на Ганг и на зиккуратите на Ур, в страната на Изгряващото Слънце и далечния Запад, по платата на Андите. Ние всички те обичаме – зли и добри, мъдри и невежи, вярващи и невярващи, онези, които чувстват безкрайната доброта на твоето сърце, и тези, които просто се радват на твоята светлина и топлина. Твоят ослепителен Елит вече е сътворил стълба от лъчезарни слоеве в Шаданакар и по нея се изливат все по-надолу и по-надолу, в световете на ангелите, в световете на стихиалите, в световете на човечеството водопади от духовни блага. Прекрасен дух, основоположник и баща на цялата жива материя, зрим образ и подобие на Вселенското Слънце, жива икона на Единия Бог, позволи и на мен да присъединя своя глас, доловим само за теб, към всеобщия хор в твоя прослава. Обичай ни, сияйни!

 

 


Предишна страница                                                                                                                 Следваща страница

 Прочетено: 870 пъти