Въпроси/Отговори

7. Погрешността на теорията за оправдаване на страданията.

Прочетох някои въпроси и техните отговори. По този повод в мен възникнаха някои мисли и въпроси. Най-важен, според мен, е въпроса за ползата от страданията. Как от ваша гледна точка, или от позицията на книгата „Розата на Света”, се обяснява явлението: страдание – придобиване на просветлено или възвишено състояние на душата. Хора сами нуждаещи се от помощ, готови да отдадат последното, са по-чувствителни към бедата и по-отзивчиви. Нито една творческа личност, започвайки с Христос и завършвайки с просто надарения човек, която да не страда, ние не познаваме. И обратно – осигурените и щастливи хора често са бездушни и деградиращи. Ние виждаме това сравнявайки хората в руското общество и сравнявайки „западната цивилизация” с нашата. Аз мисля, че, разбира се, Бог никого не наказва – това е просто проявление на философския въпрос единство и борба на противоположностите. Едното без другото не съществува. 


Отговор

Идеята е позната, често срещана и – невярна. В повечето случаи страданията озлобяват човека (особено, ако е лесно да се намери „виновния обект”) и го влошават. Това е просто факт, който може да се наблюдава в живота. Да се мисли другояче може под влиянието, например, на ортодоксалните поучения за “ползата от страданията”, откъсвайки се от всяка реалност и бъркайки доброволната готовност за жертва и страдание с тяхното причиняване без да се взема под внимание волята на субекта.

Струва си също така да напомним, че в рамките на логиката на разбираната от нас концепция, Иисус Христос е идвал съвсем не, за да „пострада и умре”. Иисус и преди събитията на Голгота многократно е превъзхождал всеки човек в съвършенството на качествата на душата – нагледно доказателство за това, че страдания “не са нужни” (поне по принцип).

Можем да назовем много творчески надарени хора и даже гении, които не са изпитвали никакви съществени страдания. Разбира се, ако не смятаме „мъките на творчеството” и други психологически явления, които нямат еднозначни външни причини; тези психологически състояния са свързани с изкривеността и несъвършенството на човешката природа и са неизбежни практически за всички, включително външно „обезпечените и щастливите”.

Същността е в това, че само единици хора – наистина висши души, стават по-чисти, изпитвайки страдания (впрочем, и тук – не всички форми на страдания). Понякога те са склонни неправомерно да абсолютизират своя опит, както, например, Ф.М.Достоевски. Но хората от такъв тип във всеки случай биха разкрили потенциала на своята душа – рано или късно, включително и на много жизнени пътища без съществени страдания.

Но  страданията се „сриват” повечето хора. Ярък пример са лагерите и затвора. Кого са „просветлили” те? Или, да вземем, Африка – негърските народности изпитват неимоверни, по нашите мерки, страдания: болести, глад, колят се и се убиват един другиго. Къде там се наблюдава нравствено израстване?

Това се вижда и по състоянието на руското общество от последния период, силно пострадало през смутната 1990. Резултат: Русия в наше време не показва никакви достоинства в нравственност и духовност пред Запада. Наличието в миналото на достоинства, в сравнение със Запада, се обясняват съвсем по друг начин.

Всяка диалектика в етиката, “единство и борба на противоположностите” са дълбоко чужди на концепциите на Д.Андреев. Това е понятно от това, което той пише за другите части на мирозданието, където няма нито демоничесни сили, нито, съответно, страдания:

А пък онзи, който съзерцава през телескоп голямата мъглявина Андромеда, ще види със собствените си очи галактика, която никога не е била завладявана от демони. Това е свят, който от началото до края е бил възходящ по стъпалата на нарастващото блаженство. Сред милионите галактики на Вселената такива светове има немалко, но нашата Галактика, за съжаление, не е една от тях.” (РМ 2.3.21)

Разбира се, и материалното “щастие” под формата на запълване с ” душевна сланина” може да бъде вредно за някого; при това за доста хора. Но странно е да се доказва ползата от страданията чрез такова противопоставяне. Просто работата е в това, че това не е идеал, а по същността си – а  ситуация, която склонява слабите към отказ от духовно-нравствено усъвършенстване. Ако започнат да подлагат на мъчение хората, за които прекомерната „обезпеченост” е вредна, то мнозинството от тях няма да станат по-добри. Правилен възглед за страданията е изработен в будизма: страданията (с изключение на доброволните) се смятат за зло, а не за “усъвършенстващ фактор”.

Понататък. Оправдаването на страданията е полезно за демоничните сили, доколкото страданието на живите същества може да попълва спада на техните жизнени сили (в това, например, се състои смисъла на междуплеменното кръвопролитие-геноцид в Руанда през 1994 година, когато биват убити около един милион души, племето тутси е изгонено от местата му на обитание, а хората-организатори на клането се скриват от правосъдието). Ако се обърнем към трансфизическите реалии, то страданията в световете на възмездието много често не поправят хората. Нещо повече, поправящото действие, което съществува, не е свързано пряко със страданието (във всеки случай, с неговите жестоки форми, включвайки всички материални, т.е. не психологически, страдания). Затова хипотетично е представима такава ситуация (тя би била идеална за демоничните сили), когато светлите очистващи празакони, създавани от Провиденциалните сили, изобщо не биха действали, и би имало най-жестоко страдание без някакво съществено просветление. Именно така периодически страдат всички демони от низш ранг (бидейки развъплътени, например, когато са победени в трансфизически битки, падат на Дъното на Шаданакар), и това в ни най-малка степен не „просветлява” практически никого от тях.

Оправдаването на страданията се отразява крайно пагубно и на тези хора, които приемат тази концепция даже в смегчен вид: невъзможно е да бъдеш изцяло добър човек и при това да смяташ, че страданията са „нужни” по принцип (глобално). Проверено е на практика при общуване с много такива хора.

В заключение – цитат от писмата на Д.Л.Андреев:

“…проучих изумителната (особено по отношение на етиката) философия на джайнизма [...] Между впрочем, при джайнистите има такава мисъл: “благополучието е външен покров на живота и да нарушиш благополучието на друг означава да причиниш вреда на живота. Без благополучие (в един или друг вид) човешкият живот е невъзможен, затова лишаването на човека от благополучие фактически се явява лишаването му от тези съществени условия, от които зависят неговия живот и духовно развитие “.

 

Прочетено: 723 пъти