Въпроси/Отговори

6. Бог и етическия идеал. Кое е първично и има ли зависимост на едния от другия?

Да разгледаме съждение, произхождащо от Будист: “Можем ли да си представим, че Бог би дал на хората заповед да извършват прелюбодеяния? Не. Защо? Защото Бог е благ. Какво означава това? Това означава, че в своите инициативи Бог се ръководи от морал. Следователно, мораътл съществува до Бога и независимо от Бога “.

В противоположност на такъв възглед, сред представителите на ортодоксалното христианство много често могат да се срещнат мислите, че моралът е създаден от Бога и е лишен от всяка друга обективност, че доброто – това по определение е всичко, което съответства на волята на Бога, а друго обективно добро няма и т.н.
Кое решение на този въпрос ще бъде най-оправдано както логически, така и етически?

Тук по-скоро трябва да говорим за принципите на високата етика, а не за специфично човешкия морал, който е исторически изменчив. Между другото, заповедта да не прелюбодействаш притежава смисъл не чисто естетически, а смесен етическо-духовен – в смисъл, че нарушаването на заповедите не само изразява способностите способността за заблуда – но е негативното качество на сферата на волята (което може да причини страдания и на съпруга – ако измените станат известни), но спомага и за развращаване на сферата на чувствата на човека – даже в случай, че измените се извършват по взаимно съгласие. Именно затова съвременният неолиберализъм, бидейки антидуховно учение, маскиращо се като хуманизъм, не вижда в разврата нищо лошо.

Принципите на етиката, бидейки абстрактна идейна конструкция със своята вътрешна логика (за тях може да се спори, доказвайки погрешността или правотата на едни или други положения), и съществуващите представи в множество отделни умове действително не се намират в никаква зависимост от Бога. Ако, хипотетично, Божеството би се изменило така, че да изгуби благост, то това би била загуба на благостта, а не изменение на основата на етиката за всички останали, когато злодеите, извършващи постъпки подобни на постъпките на новоизпеченото “зло божество”, биха станали изведнъж „добри хора”.

Фразата “Бог е благ” е не аксиома, която по определение е винаги вярна, а нетривиално твърдение. Това нетривиално твърдение недвусмислено се отрича от Стария Завет и съвременния ни юдаизъм, тъй като, съгласно Писанието, Бог – “твори зло”, см. Ис 45:7, Ам 3:6, Йер 21:10, Йер 39:16, 1 Царе 16:14-23, Йов 42:11 – трябва да се чете не синодалния превод, а на езика на оригинала и в английски превод KJV, където думата “зло” навсякъде е преведено като evil). Но, толкова направо благостта на Бога се утвърждава от Иисус Христос в Новия Завет (Мт 19:17, Лк 6:35), а думите “Бог е свят и няма в него никаква тъмнина” (1 Ин 1:5) трябва, очевидно, да се разбират с оглед общия контекст на 1-то послание на Йоан, в смисъла на етичния дуализъм и отричащите се един друг принципи на отношението “аз” към цялото “не-аз”.

Определението на доброто не е това, „което съответства на волята на Бога”, а благите качества на всяко съзнание (включително съзнанието на Бога) и, във вторичен смисъл, добро може да се нарече всичко, в дейността на живите същества и в онтологията на света, което недвусмислено увеличава тези качества в съзнанието на съществата и не спомага за нарастването на противоположните „зли” качества в съзнанието.

От друга страна, етичните принципи са вторични по отношение на съзнанието, т.е. етиката е зависима от природата на съзнанието. За света на взаимодействащите автомати може и да няма никаква етика такава, каквато я разбираме ние. От друга страна, етичните принципи са вторични по отношение на съзнанието, т.е. етиката е зависима от природата на съзнанието. За света на взаимодействащите автомати може и да няма никаква етика, каквато я разбираме ние. Затова етиката все пак е създадена за пръв път именно от Бога, като първото осъзнаващо същество.  Изначално благата природа на духовните същества се е създавала именно така, че тези същества се движели по етичния път и били обединени от принципа на всеобщата любов. Тук е важно да се има предвид, че природата на съзнанието в другите существа от Бога есъздавана не произволно, а по свой “образ и подобие”. И когато Иисус Христос призовава “бъдете съвършени, както е съвършен Отецът ваш Небесен” (Мт 5:48) и “бъдете милосърдни, като и Отецът ваш е милосърден” (Лк 6:36), то под това също така се подразбира и подобието на човека на Бога по природата на съзнанието му.

Същевременно, била в това блага и свободна (т.е. неподвластна на външното “управление” – именно затова е така сложно, макар и възможно, да се обезпечи свободното пребиваване на всички в добро) природа не е предвидена неустойчивост към злото, предизвикваща отпадане на части от висшите духовни същества, откъдето е станало цялото понататъшно замърсяване в известната ни част на мирозданието (1 Ин 3:8 – “отначало дяволът съгрешил”, Отк 12:7 – бъдещата война с “дракона и неговите ангели”).

Ако етиката не беше за пръв път помислена от благия Бог, то тя би била помислена от друго осъзнаващо същество, а неблагото същество би било, вероятно „световен тиран”. Принципите на етиката имат работа с отношението на волята на едни живи същества към други и със следствията от един или друг тип отношения. Тези принципи не бива да “се създават” произволно – така или иначе. Преди общите принципи на етиката и преди нейната роля в света на множеството съзнателни същества може само да се досетим. И първи в това е бил благият Бог.

Що се отнася до мировите закони, например закона за възмездието, чийто произход будизмът (като етически силна, но метафизически крайно слаба религия), не е в състояние да обясни (както и изобщо всичко свързано с произхода на света, космологическата и биологическа еволюция и т. н.), то наличието на етически значим момент в тези закони е обусловено от действието на миротворящите сили. Преди тяхното творчество не е имало никакви причинно-следствени закони (макар че частната причинност, разбира се, е съществувала). Но, закона за възмездието в днешния съществуващ вид, т.е. както говорят за него практически всички традиционни религии, противоречи на етиката и благото. Възмездието със страдания и мъчения за греховете и злодеянията не може да произхожда от благата висша воля. Грешниците, ако се отнесем с тях по добър начин, трябва не да бъдат мъчени, а изолирани (като се ограничи тяхната свобода на действие спрямо другите) и да бъдат превъзпитавани добронамерено. Та нали даже човешкото законодателство вече не възмездява престъпниците на принципа “око за око” или по-лошо (с “вечния ад”). Най-добре мрачната страна  на закона се обяснява с това, че самото съдържание на такъв род мирови световни закони е поле на противоборство на дейните сили на доброто (богосътворческите) и злото (богоотстъпническите) в мирозданието.

Така:

1) Етическите идеали не са съществували “преди Бога”.

2) Етическите идеали са независими от Бога, освен чрез зависимостта си от природата на съзнанието, в произволността на творенето на което от Бога другите духовни същества имат най-сериозни основания да се усъмнят (защото “по образ и подобие”). И във всеки случай именно за такива същества, каквито вече съществуват в света, Бог по никакъв начин не би могъл да “назначи” друг етически идеал.

 Прочетено: 714 пъти