Category Archives: Uncategorized

Въпроси/Отговори

7. Погрешността на теорията за оправдаване на страданията.

Прочетох някои въпроси и техните отговори. По този повод в мен възникнаха някои мисли и въпроси. Най-важен, според мен, е въпроса за ползата от страданията. Как от ваша гледна точка, или от позицията на книгата „Розата на Света”, се обяснява явлението: страдание – придобиване на просветлено или възвишено състояние на душата. Хора сами нуждаещи се от помощ, готови да отдадат последното, са по-чувствителни към бедата и по-отзивчиви. Нито една творческа личност, започвайки с Христос и завършвайки с просто надарения човек, която да не страда, ние не познаваме. И обратно – осигурените и щастливи хора често са бездушни и деградиращи. Ние виждаме това сравнявайки хората в руското общество и сравнявайки „западната цивилизация” с нашата. Аз мисля, че, разбира се, Бог никого не наказва – това е просто проявление на философския въпрос единство и борба на противоположностите. Едното без другото не съществува. 


Отговор

Идеята е позната, често срещана и – невярна. В повечето случаи страданията озлобяват човека (особено, ако е лесно да се намери „виновния обект”) и го влошават. Това е просто факт, който може да се наблюдава в живота. Да се мисли другояче може под влиянието, например, на ортодоксалните поучения за “ползата от страданията”, откъсвайки се от всяка реалност и бъркайки доброволната готовност за жертва и страдание с тяхното причиняване без да се взема под внимание волята на субекта.

Струва си също така да напомним, че в рамките на логиката на разбираната от нас концепция, Иисус Христос е идвал съвсем не, за да „пострада и умре”. Иисус и преди събитията на Голгота многократно е превъзхождал всеки човек в съвършенството на качествата на душата – нагледно доказателство за това, че страдания “не са нужни” (поне по принцип).

Можем да назовем много творчески надарени хора и даже гении, които не са изпитвали никакви съществени страдания. Разбира се, ако не смятаме „мъките на творчеството” и други психологически явления, които нямат еднозначни външни причини; тези психологически състояния са свързани с изкривеността и несъвършенството на човешката природа и са неизбежни практически за всички, включително външно „обезпечените и щастливите”.

Същността е в това, че само единици хора – наистина висши души, стават по-чисти, изпитвайки страдания (впрочем, и тук – не всички форми на страдания). Понякога те са склонни неправомерно да абсолютизират своя опит, както, например, Ф.М.Достоевски. Но хората от такъв тип във всеки случай биха разкрили потенциала на своята душа – рано или късно, включително и на много жизнени пътища без съществени страдания.

Но  страданията се „сриват” повечето хора. Ярък пример са лагерите и затвора. Кого са „просветлили” те? Или, да вземем, Африка – негърските народности изпитват неимоверни, по нашите мерки, страдания: болести, глад, колят се и се убиват един другиго. Къде там се наблюдава нравствено израстване?

Това се вижда и по състоянието на руското общество от последния период, силно пострадало през смутната 1990. Резултат: Русия в наше време не показва никакви достоинства в нравственност и духовност пред Запада. Наличието в миналото на достоинства, в сравнение със Запада, се обясняват съвсем по друг начин.

Всяка диалектика в етиката, “единство и борба на противоположностите” са дълбоко чужди на концепциите на Д.Андреев. Това е понятно от това, което той пише за другите части на мирозданието, където няма нито демоничесни сили, нито, съответно, страдания:

А пък онзи, който съзерцава през телескоп голямата мъглявина Андромеда, ще види със собствените си очи галактика, която никога не е била завладявана от демони. Това е свят, който от началото до края е бил възходящ по стъпалата на нарастващото блаженство. Сред милионите галактики на Вселената такива светове има немалко, но нашата Галактика, за съжаление, не е една от тях.” (РМ 2.3.21)

Разбира се, и материалното “щастие” под формата на запълване с ” душевна сланина” може да бъде вредно за някого; при това за доста хора. Но странно е да се доказва ползата от страданията чрез такова противопоставяне. Просто работата е в това, че това не е идеал, а по същността си – а  ситуация, която склонява слабите към отказ от духовно-нравствено усъвършенстване. Ако започнат да подлагат на мъчение хората, за които прекомерната „обезпеченост” е вредна, то мнозинството от тях няма да станат по-добри. Правилен възглед за страданията е изработен в будизма: страданията (с изключение на доброволните) се смятат за зло, а не за “усъвършенстващ фактор”.

Понататък. Оправдаването на страданията е полезно за демоничните сили, доколкото страданието на живите същества може да попълва спада на техните жизнени сили (в това, например, се състои смисъла на междуплеменното кръвопролитие-геноцид в Руанда през 1994 година, когато биват убити около един милион души, племето тутси е изгонено от местата му на обитание, а хората-организатори на клането се скриват от правосъдието). Ако се обърнем към трансфизическите реалии, то страданията в световете на възмездието много често не поправят хората. Нещо повече, поправящото действие, което съществува, не е свързано пряко със страданието (във всеки случай, с неговите жестоки форми, включвайки всички материални, т.е. не психологически, страдания). Затова хипотетично е представима такава ситуация (тя би била идеална за демоничните сили), когато светлите очистващи празакони, създавани от Провиденциалните сили, изобщо не биха действали, и би имало най-жестоко страдание без някакво съществено просветление. Именно така периодически страдат всички демони от низш ранг (бидейки развъплътени, например, когато са победени в трансфизически битки, падат на Дъното на Шаданакар), и това в ни най-малка степен не „просветлява” практически никого от тях.

Оправдаването на страданията се отразява крайно пагубно и на тези хора, които приемат тази концепция даже в смегчен вид: невъзможно е да бъдеш изцяло добър човек и при това да смяташ, че страданията са „нужни” по принцип (глобално). Проверено е на практика при общуване с много такива хора.

В заключение – цитат от писмата на Д.Л.Андреев:

“…проучих изумителната (особено по отношение на етиката) философия на джайнизма […] Между впрочем, при джайнистите има такава мисъл: “благополучието е външен покров на живота и да нарушиш благополучието на друг означава да причиниш вреда на живота. Без благополучие (в един или друг вид) човешкият живот е невъзможен, затова лишаването на човека от благополучие фактически се явява лишаването му от тези съществени условия, от които зависят неговия живот и духовно развитие “.

 

Прочетено: 932 пъти

12. Какви сили на метаисторията стоят зад Путин, Медведев и тяхната опозиция?


Отговор

Зад Путин и Медведев, както не е трудно да се разбере от тяхното демонстрирано единство, стои едно и също нещо: руският уицраор и всички сили на руския шрастр (в тях, за разлика от ситуацията с Америка, няма никакви реални признаци за различие).

Това, че изборът на Путин падна върху Медведев (личност абсолютно “плоска”, изразено бездуховно-утилитарна) показва, че да се надяваме на някаква смяна на курса на уицраора и на някакъв провиденциален “излив” в политиката на днешната власт,  по принцип не се налага. Този неголям позитив, който може да се забележи, се обяснява само с изхода от “дяволствата” на Смутното време на 1990-те.

Опозиция – зависи коя. Но като общо, нищо от съществуващата опозиция не играе забележима роля и не може да бъде опора на Провиденциалните сили на Руската метакултура. Комунистите, например, не могат да проявяват себе си в това качество поради обусловеността на своята история и идеология, поради формираните щампи за възприемане на тяхната партия в обществото.

 

 

 

Прочетено: 958 пъти

Въпроси/Отговори

11. Отношението към глобализацията.

Доколкото разбрах, глобализацията не е продукт от дейността само на демоничните сили. Но ходът на мировата история тръгна по път различен от този, който е описан в ”Розата на Света”, затова не е съвсем ясно как се отнася към явната тенденция за обединяване на човечеството. От една страна, то е необходимо условие за всепланетна тирания, от друга – подготвя почвата за преобразуване на държавата в братство. И тъй, зло ли е глобализацията или благо? Всъщност, обединението се диктува на първо място от чисто икономически причини, то би ставало и без вмешателството на метаисторическите сили…
________________________________________
Отговор

Някои въпроси на тема политика се повтарят, поради което е целесъобразно да напомним и вече прозвучалите отговори на тях.

Глобалност, т.е. тенденция към общомирово обединениe, е обективна, но може да има както провиденциален, така и инфернален вектор на развитие. Затова по-правилно би било да се говори за принципите, на които се строи обединяването на съвременния ни свят – с тези принципи се задава и вектора за развитие на глобалните процеси.

На нашата критика се подлагат принципите на либерал-космополитизма – идеологическата доктрина на американската великодържавна държавност, избрана, съгласно сведенията от “Розата на Света”, от планетарните инфернални сили на обединяващата основа на желаното от тях общомирово устройство. Насаждането на тази идеология спомага за кастриране на духовността от всички сфери на обществения и личен живот.

Такива глобални политико-икономически структури като Световната Банка, Международния валутен фонд, Световната търговска организация и G8 са призвани да насаждат политико-икономическите догми на тази идеология под формата на либерална пазарна икономика. Внедряването на тези догми в общомиров мащаб, рано или късно, ще доведе от една страна до поглъщане от по-мощни в икономическо отношение държави на по-слаби (без никакво отчитане на интересите на тези слаби държави), а от друга – до създаване на предпоставки за глобален световен конфликт, оправдание на който да стане необходимостта да обезпечава нуждите на раздулите се икономики.

Такъв род “глобални институции” нямат никакво отношение към построяването на хармонично световно народоустройство, ръководещо се от принципите на етиката, а напротив – призвани са да изключат такъв сценарий още в самото начало. Могат да се посочат и такива глобални институции, които не преследвайки като цел етическото мироустройство, при все това, изпълняват, до голяма степен, конструктивна роля – това, преди всичко, е ООН. Колкото и странно да е, именно ООН се подлага на особени нападки от страна на американската държавност, желаеща да замени тази институция с нещо като разширен G8. С цел да се изведе обсъждането на международните проблеми от публичната политическа сфера и да се вкара в сенчеста сфера, където вместо гласност има дозирани информационни комюникета, където вмест публични обсъждания има тайни сговори на лидерите, за които обществеността не знае почти нищо.

Даниил Андреев разбирал процеса на мировото обединение на държавите във всемирна федерация, преди всичко, като процес на социализация:

“… Федерацията ще се състои от много държави ― големи и малки, току-що обединили се, стоящи на различни степени на икономическо развитие, формирали се в лоното на различни култури и притежаващи различни социално-политически структури. Някои от тези структури, отличаващи се с по-голяма социализация на икономическите отношения, ще бъдат по-лесно асимилирани в общия неизбежен процес на всемирна социализация, други, привикнали към една  лесе-фер  система, ще влязат в него по-постепенно.” (Роза Мира Кн.1.Гл2.)

Икономиката не се намира встрани от влиянията на метаисторическите сили, но се явява, по думите на Д.Андреев, предавателен механизъм между народоводителстващите йерархии и нашия свят. По-голямата социалност в икономическото мирово стопанство свидетелства за по-голямо влияние на тези процеси от провиденциалните сили.

Социалността не е синоним на държавен социализъм по съветски образец, а нивото на социализация на обществено-икономическите отношения се явява благоприятно условие за преход към съвършено народоустройство, такива като ВБ, МВФ, ВТО, призвани изцяло да изкоренят социалността и агресивно да вкореняват “ценностите” на свободния пазар.

 

 

Прочетено: 805 пъти

Въпроси/Отговори

7. Погрешността на теорията за оправдаване на страданията.

Прочетох някои въпроси и техните отговори. По този повод в мен възникнаха някои мисли и въпроси. Най-важен, според мен, е въпроса за ползата от страданията. Как от ваша гледна точка, или от позицията на книгата „Розата на Света”, се обяснява явлението: страдание – придобиване на просветлено или възвишено състояние на душата. Хора сами нуждаещи се от помощ, готови да отдадат последното, са по-чувствителни към бедата и по-отзивчиви. Нито една творческа личност, започвайки с Христос и завършвайки с просто надарения човек, която да не страда, ние не познаваме. И обратно – осигурените и щастливи хора често са бездушни и деградиращи. Ние виждаме това сравнявайки хората в руското общество и сравнявайки „западната цивилизация” с нашата. Аз мисля, че, разбира се, Бог никого не наказва – това е просто проявление на философския въпрос единство и борба на противоположностите. Едното без другото не съществува. 


Отговор

Идеята е позната, често срещана и – невярна. В повечето случаи страданията озлобяват човека (особено, ако е лесно да се намери „виновния обект”) и го влошават. Това е просто факт, който може да се наблюдава в живота. Да се мисли другояче може под влиянието, например, на ортодоксалните поучения за “ползата от страданията”, откъсвайки се от всяка реалност и бъркайки доброволната готовност за жертва и страдание с тяхното причиняване без да се взема под внимание волята на субекта.

Струва си също така да напомним, че в рамките на логиката на разбираната от нас концепция, Иисус Христос е идвал съвсем не, за да „пострада и умре”. Иисус и преди събитията на Голгота многократно е превъзхождал всеки човек в съвършенството на качествата на душата – нагледно доказателство за това, че страдания “не са нужни” (поне по принцип).

Можем да назовем много творчески надарени хора и даже гении, които не са изпитвали никакви съществени страдания. Разбира се, ако не смятаме „мъките на творчеството” и други психологически явления, които нямат еднозначни външни причини; тези психологически състояния са свързани с изкривеността и несъвършенството на човешката природа и са неизбежни практически за всички, включително външно „обезпечените и щастливите”.

Същността е в това, че само единици хора – наистина висши души, стават по-чисти, изпитвайки страдания (впрочем, и тук – не всички форми на страдания). Понякога те са склонни неправомерно да абсолютизират своя опит, както, например, Ф.М.Достоевски. Но хората от такъв тип във всеки случай биха разкрили потенциала на своята душа – рано или късно, включително и на много жизнени пътища без съществени страдания.

Но  страданията се „сриват” повечето хора. Ярък пример са лагерите и затвора. Кого са „просветлили” те? Или, да вземем, Африка – негърските народности изпитват неимоверни, по нашите мерки, страдания: болести, глад, колят се и се убиват един другиго. Къде там се наблюдава нравствено израстване?

Това се вижда и по състоянието на руското общество от последния период, силно пострадало през смутната 1990. Резултат: Русия в наше време не показва никакви достоинства в нравственност и духовност пред Запада. Наличието в миналото на достоинства, в сравнение със Запада, се обясняват съвсем по друг начин.

Всяка диалектика в етиката, “единство и борба на противоположностите” са дълбоко чужди на концепциите на Д.Андреев. Това е понятно от това, което той пише за другите части на мирозданието, където няма нито демоничесни сили, нито, съответно, страдания:

А пък онзи, който съзерцава през телескоп голямата мъглявина Андромеда, ще види със собствените си очи галактика, която никога не е била завладявана от демони. Това е свят, който от началото до края е бил възходящ по стъпалата на нарастващото блаженство. Сред милионите галактики на Вселената такива светове има немалко, но нашата Галактика, за съжаление, не е една от тях.” (РМ 2.3.21)

Разбира се, и материалното “щастие” под формата на запълване с ” душевна сланина” може да бъде вредно за някого; при това за доста хора. Но странно е да се доказва ползата от страданията чрез такова противопоставяне. Просто работата е в това, че това не е идеал, а по същността си – а  ситуация, която склонява слабите към отказ от духовно-нравствено усъвършенстване. Ако започнат да подлагат на мъчение хората, за които прекомерната „обезпеченост” е вредна, то мнозинството от тях няма да станат по-добри. Правилен възглед за страданията е изработен в будизма: страданията (с изключение на доброволните) се смятат за зло, а не за “усъвършенстващ фактор”.

Понататък. Оправдаването на страданията е полезно за демоничните сили, доколкото страданието на живите същества може да попълва спада на техните жизнени сили (в това, например, се състои смисъла на междуплеменното кръвопролитие-геноцид в Руанда през 1994 година, когато биват убити около един милион души, племето тутси е изгонено от местата му на обитание, а хората-организатори на клането се скриват от правосъдието). Ако се обърнем към трансфизическите реалии, то страданията в световете на възмездието много често не поправят хората. Нещо повече, поправящото действие, което съществува, не е свързано пряко със страданието (във всеки случай, с неговите жестоки форми, включвайки всички материални, т.е. не психологически, страдания). Затова хипотетично е представима такава ситуация (тя би била идеална за демоничните сили), когато светлите очистващи празакони, създавани от Провиденциалните сили, изобщо не биха действали, и би имало най-жестоко страдание без някакво съществено просветление. Именно така периодически страдат всички демони от низш ранг (бидейки развъплътени, например, когато са победени в трансфизически битки, падат на Дъното на Шаданакар), и това в ни най-малка степен не „просветлява” практически никого от тях.

Оправдаването на страданията се отразява крайно пагубно и на тези хора, които приемат тази концепция даже в смегчен вид: невъзможно е да бъдеш изцяло добър човек и при това да смяташ, че страданията са „нужни” по принцип (глобално). Проверено е на практика при общуване с много такива хора.

В заключение – цитат от писмата на Д.Л.Андреев:

“…проучих изумителната (особено по отношение на етиката) философия на джайнизма […] Между впрочем, при джайнистите има такава мисъл: “благополучието е външен покров на живота и да нарушиш благополучието на друг означава да причиниш вреда на живота. Без благополучие (в един или друг вид) човешкият живот е невъзможен, затова лишаването на човека от благополучие фактически се явява лишаването му от тези съществени условия, от които зависят неговия живот и духовно развитие “.

Прочетено: 15 пъти

Въпроси/Отговори

6. Бог и етическия идеал. Кое е първично и има ли зависимост на едния от другия?

Да разгледаме съждение, произхождащо от Будист: “Можем ли да си представим, че Бог би дал на хората заповед да извършват прелюбодеяния? Не. Защо? Защото Бог е благ. Какво означава това? Това означава, че в своите инициативи Бог се ръководи от морал. Следователно, мораътл съществува до Бога и независимо от Бога “.

В противоположност на такъв възглед, сред представителите на ортодоксалното христианство много често могат да се срещнат мислите, че моралът е създаден от Бога и е лишен от всяка друга обективност, че доброто – това по определение е всичко, което съответства на волята на Бога, а друго обективно добро няма и т.н.
Кое решение на този въпрос ще бъде най-оправдано както логически, така и етически?

Тук по-скоро трябва да говорим за принципите на високата етика, а не за специфично човешкия морал, който е исторически изменчив. Между другото, заповедта да не прелюбодействаш притежава смисъл не чисто естетически, а смесен етическо-духовен – в смисъл, че нарушаването на заповедите не само изразява способностите способността за заблуда – но е негативното качество на сферата на волята (което може да причини страдания и на съпруга – ако измените станат известни), но спомага и за развращаване на сферата на чувствата на човека – даже в случай, че измените се извършват по взаимно съгласие. Именно затова съвременният неолиберализъм, бидейки антидуховно учение, маскиращо се като хуманизъм, не вижда в разврата нищо лошо.

Принципите на етиката, бидейки абстрактна идейна конструкция със своята вътрешна логика (за тях може да се спори, доказвайки погрешността или правотата на едни или други положения), и съществуващите представи в множество отделни умове действително не се намират в никаква зависимост от Бога. Ако, хипотетично, Божеството би се изменило така, че да изгуби благост, то това би била загуба на благостта, а не изменение на основата на етиката за всички останали, когато злодеите, извършващи постъпки подобни на постъпките на новоизпеченото “зло божество”, биха станали изведнъж „добри хора”.

Фразата “Бог е благ” е не аксиома, която по определение е винаги вярна, а нетривиално твърдение. Това нетривиално твърдение недвусмислено се отрича от Стария Завет и съвременния ни юдаизъм, тъй като, съгласно Писанието, Бог – “твори зло”, см. Ис 45:7, Ам 3:6, Йер 21:10, Йер 39:16, 1 Царе 16:14-23, Йов 42:11 – трябва да се чете не синодалния превод, а на езика на оригинала и в английски превод KJV, където думата “зло” навсякъде е преведено като evil). Но, толкова направо благостта на Бога се утвърждава от Иисус Христос в Новия Завет (Мт 19:17, Лк 6:35), а думите “Бог е свят и няма в него никаква тъмнина” (1 Ин 1:5) трябва, очевидно, да се разбират с оглед общия контекст на 1-то послание на Йоан, в смисъла на етичния дуализъм и отричащите се един друг принципи на отношението “аз” към цялото “не-аз”.

Определението на доброто не е това, „което съответства на волята на Бога”, а благите качества на всяко съзнание (включително съзнанието на Бога) и, във вторичен смисъл, добро може да се нарече всичко, в дейността на живите същества и в онтологията на света, което недвусмислено увеличава тези качества в съзнанието на съществата и не спомага за нарастването на противоположните „зли” качества в съзнанието.

От друга страна, етичните принципи са вторични по отношение на съзнанието, т.е. етиката е зависима от природата на съзнанието. За света на взаимодействащите автомати може и да няма никаква етика такава, каквато я разбираме ние. От друга страна, етичните принципи са вторични по отношение на съзнанието, т.е. етиката е зависима от природата на съзнанието. За света на взаимодействащите автомати може и да няма никаква етика, каквато я разбираме ние. Затова етиката все пак е създадена за пръв път именно от Бога, като първото осъзнаващо същество.  Изначално благата природа на духовните същества се е създавала именно така, че тези същества се движели по етичния път и били обединени от принципа на всеобщата любов. Тук е важно да се има предвид, че природата на съзнанието в другите существа от Бога есъздавана не произволно, а по свой “образ и подобие”. И когато Иисус Христос призовава “бъдете съвършени, както е съвършен Отецът ваш Небесен” (Мт 5:48) и “бъдете милосърдни, като и Отецът ваш е милосърден” (Лк 6:36), то под това също така се подразбира и подобието на човека на Бога по природата на съзнанието му.

Същевременно, била в това блага и свободна (т.е. неподвластна на външното “управление” – именно затова е така сложно, макар и възможно, да се обезпечи свободното пребиваване на всички в добро) природа не е предвидена неустойчивост към злото, предизвикваща отпадане на части от висшите духовни същества, откъдето е станало цялото понататъшно замърсяване в известната ни част на мирозданието (1 Ин 3:8 – “отначало дяволът съгрешил”, Отк 12:7 – бъдещата война с “дракона и неговите ангели”).

Ако етиката не беше за пръв път помислена от благия Бог, то тя би била помислена от друго осъзнаващо същество, а неблагото същество би било, вероятно „световен тиран”. Принципите на етиката имат работа с отношението на волята на едни живи същества към други и със следствията от един или друг тип отношения. Тези принципи не бива да “се създават” произволно – така или иначе. Преди общите принципи на етиката и преди нейната роля в света на множеството съзнателни същества може само да се досетим. И първи в това е бил благият Бог.

Що се отнася до мировите закони, например закона за възмездието, чийто произход будизмът (като етически силна, но метафизически крайно слаба религия), не е в състояние да обясни (както и изобщо всичко свързано с произхода на света, космологическата и биологическа еволюция и т. н.), то наличието на етически значим момент в тези закони е обусловено от действието на миротворящите сили. Преди тяхното творчество не е имало никакви причинно-следствени закони (макар че частната причинност, разбира се, е съществувала). Но, закона за възмездието в днешния съществуващ вид, т.е. както говорят за него практически всички традиционни религии, противоречи на етиката и благото. Възмездието със страдания и мъчения за греховете и злодеянията не може да произхожда от благата висша воля. Грешниците, ако се отнесем с тях по добър начин, трябва не да бъдат мъчени, а изолирани (като се ограничи тяхната свобода на действие спрямо другите) и да бъдат превъзпитавани добронамерено. Та нали даже човешкото законодателство вече не възмездява престъпниците на принципа “око за око” или по-лошо (с “вечния ад”). Най-добре мрачната страна  на закона се обяснява с това, че самото съдържание на такъв род мирови световни закони е поле на противоборство на дейните сили на доброто (богосътворческите) и злото (богоотстъпническите) в мирозданието.

Така:

1) Етическите идеали не са съществували “преди Бога”.

2) Етическите идеали са независими от Бога, освен чрез зависимостта си от природата на съзнанието, в произволността на творенето на което от Бога другите духовни същества имат най-сериозни основания да се усъмнят (защото “по образ и подобие”). И във всеки случай именно за такива същества, каквито вече съществуват в света, Бог по никакъв начин не би могъл да “назначи” друг етически идеал.

 

Прочетено: 890 пъти

Въпроси/Отговори

5. Защо Бог не управлява мирозданието непосредствено?

От какво е предизвикано твърдението (често срещано тук), че Бог не управлява мирозданието непосредствено, а действа чрез вдъхновението на светлите монади. Защо Той не действа сам, непосредствено?


Отговор

Мирозданието е поле за творчество за духовните монади, притежаващи материални одежди и преминаващи своя път на формиране. Ако Бог „управляваше” с нещо, то това би станало ограничение за творческата свобода на другите същества. Такова “управление” е немислимо за висшите слоеве на материалната вселена, творими от монадите, достигнали вече до почти божествени висоти на съвършенство и недалеч отстоящи от влизане в Божествена Пълнота и съединение с Пресветата Троица без загуба на своя Аз.

Става дума не за това, че няма въздействие над мирозданието от страна на Бога, а само за това, че няма “управление” – тоест някакви действия, не съобразяващи се с волята на духовните монади, творящи материалните светове и обитаващи в тях. Именно затова действа такава форма на помощ и влияние, като сила на творческо вдъхновение, произхождаща от Бога и приемана само по добра воля. Интересното е, че в рамките на ортодоксалното християнство при псевдо-Дионисий Ареопагит божествените сили също не действали направо; наистина, “управление” в него все едно оставало, доколкото се признавал принцип на подчиненост и не се признавало собственото творчество на ангелските чинове, през които преминавали божествените действия.

И още “управление на света” – най-малкото, тотално управление – не е това което би било “интересно” Богу как на жив осъзнаващ “Аз”, доколкото лежи много по-ниско от божествените творчески възможности.

От друга страна, доколкото материалните светове се творят от монадите и доколкото Бог не се стреми да управлява нищо, то никакви „механизми” за “управление” от страна на Бога изграждането на материалност просто не предвижда. Поддръжка и „животворене” на частиците на материалността от Бога – предвижда, а управление на тези частици, още повече, с глобални закони и сили на материалните слоеве – не предвижда.

Ако обобщим, Провиденциалният световен ред изобщо не подразбира някакви непосредствени управители на света  и всяко действие свише се реализира само чрез доброволното съдействие и съ-творчество на йерархически по-ниските нива (изключения може да има само на началните степени на формиране на душите, когато те все още не могат да разберат висшия замисъл). Такъв принцип е етически най-оправдан.

 

 

Прочетено: 1743 пъти

1. Руски църковни храмове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Прочетено: 18 пъти